— Но си готова да го убиеш, ако е необходимо.
— Само глупакът действа от любовни подбуди — отвърна Хейко. — А ти не си възпитал глупачка.
— Надявам се да не съм. — Кума се заслуша в тихите звуци, които идваха откъм банята. Хейко се сапунисваше. — Във всеки случай мисля, че Каваками има друг, съвършено различен план за изпълнение и че той е взел приоритет над другия, който предвиждаше незабавното убийство на Генджи.
— О-о? Какъв план?
— Все още не знам — каза Кума. — Сигурно включва теб. Не знаеш ли?
— Не. — Хейко изплакна сапуна. След като вече бе чиста, тя пристъпи в дълбоката дървена вана. Водата бе много гореща. Тя бавно се снижи, докато не седна на дъното, а водата не я покри до шията. — Можеш да се обърнеш.
Кума я послуша. Лицето на Хейко бе изтрито от грима, дългата й коса бе мокра и несресана и тя му заприлича на малкото момиченце, което някога познаваше. Колко непредвидима е съдбата, колко близка до трагедията.
Хейко продължи:
— Смяната на решението на Каваками трябва да има нещо общо със смъртта на дядото на Генджи и с изчезването на чичо му.
— Може би — отвърна Кума. — Ако тези съобщения са верни, тогава родът Окумичи е на ръба на катастрофата. Идеална ситуация за жестоките злосторничества, които нашият сегашен работодател обича. А като се заговорихме за нашия работодател, не го приемай пренебрежително. Той не ти вярва.
— Той не вярва на никого. Това е смисълът на живота му. Недоверие.
— Нареди ми да те следя. Според мен това означава, че недоверието му към теб е по-голямо от обичайното. Внимавай, Хей-чан.
— А дали някой следи теб, за да се увери, че ти следиш мен?
Кума се разсмя:
— Той няма доверие на теб, не на мен.
— Толкова ли си сигурен? Той няма обичая да оповестява подозренията си на онези, които подозира. — Хейко поля главата си с вода. — Провери ли, за да си сигурен, че не те следят?
Кума се изправи на крака.
— По дяволите. Имаш право. Трябва да съм по-внимателен. По-добре да проуча. Внимавай, Хей-чан.
— И ти, чичо Кума.
По целия път до Йедо той бе в носталгично настроение. Колко бързо минаваше времето. Малкото момиче, на което той стана настойник преди петнайсет години, сега бе жена с невероятна красота. Наричаше го чичо Кума. Трябваше да знае истината. Вече бе достатъчно голяма. Това щеше да наруши заповедите му, но, по дяволите заповедите. Кума се усмихна сам на себе си. Само глупак би действал по любовни подбуди, бе казала тя. Тогава ме наречи глупак, помисли си Кума. През петнайсетте години на обучение той бе започнал да обича Хейко като дъщерята, която никога не бе имал. Във всеки конфликтен момент между дълга и любовта му той нямаше съмнение кое ще възтържествува.
Да, тя трябваше да знае истината. Следващия път, когато бъдат заедно, той ще й каже. За нея ще бъде трудно, много трудно. Ако светът бе по-добър, никога не би се наложило да разбира. Ако светът бе съвършен, не би имало значение. Ала този свят не бе по-добър и със сигурност не бе най-добрият от безбройното множество. Най-добрият бе Сухавати, Чистата земя на Амида Буда. Един ден те всички щяха да живеят там. Но не и днес.
Хейко постоя във ваната още няколко минути, след като Кума тръгна. Колко непреходен бе животът, мислеше си тя, колко непредсказуем. Ние ласкаем другите, мислим, че сме актьори на сцената, гении, които пишат собствените си пиеси, импровизираме нашите думи и сменяме основните линии на интригата и най-фините нюанси на всеки наш каприз. Може би по същия начин се чувстват дървените кукли бунраку14. Те не забелязват кукловодите, които насочват всяко тяхно движение.
От водата, която я обгръщаше, се издигаше пара. Ала тя чувстваше студ до мозъка на костите си. Генджи можеше да умре днес, а тя дори нямаше да разбере, преди да е станало фатално късно.
След банята тя остави косата си вързана на дълга конска опашка. Облече се в селски дрехи, като внимаваше да покрие всеки милиметър от кожата си, за да не бъде опетнена белотата й дори от най-слаб зимен слънчев лъч. После отиде в градината си и разкопа земята около зимните пъпеши. Докато работеше в градината, не мислеше за нищо друго, освен за онова, което правеше. Не й мина и мисъл за кланета, измяна или любов.
Слънцето отдавна бе отминало обедния си зенит, когато тя забеляза от юг да приближават четирима ездачи.
Генджи наведе глава от коня си.
14
По името на японския театър бунраку, наречен така на организатора на първата трупа, организирана от Умура Бунракукен в началото на XIX век. — Б.пр.