— Почитаема селянко, казаха ми, че наблизо се намира прочутата красота на Йедо. Можеш ли да ми покажеш къде живее?
— Йедо е далеч — отвърна Хейко, — красотата е толкова преходна, а всяко жилище е непостоянно. Може ли вместо това да ви заинтересувам с малко гореща супа, за да ви предпазя от студа? — Тя посочи градината. — Направих я с тези зимни пъпеши. — Никога не би се облякла по този непривлекателен начин, ако й бе минала през ум и най-малката възможност, че той ще се отбие при нея. Същата сутрин вниманието му бе изцяло погълнато от чужденците. Генджи бе отишъл на пристанището специално да ги посрещне. Беше съвсем резонно да очаква той да бъде зает в града до края на деня. Но ето, следобед той беше тук, както личеше по всичко, се насочваше към възвишенията на ловна експедиция, а с него не се виждаше никакъв чужденец. Въпреки че притеснението й бе огромно, точно толкова бе голяма и радостта й. Генджи бе жив, тя също и ето че те бяха заедно. След онова, което Кума й бе казал сутринта, тя се наслаждаваше на ценността на тези неочаквани моменти.
— Вашето умение да обработвате земята е впечатляващо — каза Генджи. — Несъмнено в един свят с по-голямо равновесие и хармония жена, която притежава подобни земеделски способности, ще бъде ценена повече от жената, която е веща единствено в изкуството на спалнята.
— Твърде сте любезен, добри ми господине. — Хейко направи дълбок поклон, за да прикрие червенината, която изби по бузите й. — Ала нека не ви задържам повече. Несъмнено вие нямате търпение да отидете на любовна среща със знаменитата си дама.
— Супа от зимни пъпеши или легендарна красота — въздъхна Генджи, — това е труден избор. — Неудобството, което изпитваше тя, го забавляваше. Винаги бе толкова уверена в себе си. А сега тя бе излязла от пищното си облекло, стоеше с мотика в ръка и разкопаваше почвата като проста селянка. Това ли беше първият случай, в който я хващаше неподготвена? Поне според него беше така. Беше решен да му се наслаждава колкото е възможно по-дълго.
— Мъдрият мъж винаги би избрал супата — увери го Хейко, — особено в такъв студен ден. — Самодоволното изражение на Генджи я докарваше до бяс. Да му позволи да го забележи означаваше да му достави още по-голямо удоволствие. Не възнамеряваше да увеличава задоволството му.
— Питам се. Истинската мъдрост ще доведе до красота, нали? Какво би могло да стопли повече тялото и духа? — Вярно е, че я бе хванал в селско облекло и без грим. Ала негов ли беше триумфът? Лъскавата й коса падаше по гърба, сякаш бе принцеса от хейанската епоха15 отпреди хиляда години. Липсата на пудра, руж и други козметични примамки не я омаловажаваше. Напротив, обикновено скритото й вътрешно аз излъчваше виталност и интелигентност, които го удивляваха дори повече от очевидната й физическа привлекателност.
— Смея да предположа, че ваша светлост е зле информиран — настоя Хейко. — Красотата може да е по-студена от най-мразовития зимен ден. Любовта, а не красотата е тази, която сгрява.
— Точно казано, добра ми селянко. — Генджи укроти коня си, който бе станал нетърпелив от дългото стоене на едно място. — Никога не съм чувал такива правдиви думи от устата на която и да е куртизанка в Йедо. Нито една.
— Ваша светлост е твърде любезен. — Хейко се усмихна на Генджи. С този обикновен комплимент той възстанови достойнството си.
— Вие сте тази, която е твърде любезна — Генджи й отвърна с усмивка — и сте твърде красива, за да се криете в тази гора на Гинза. Командирът на кавалеристите ще дойде след малко тук с два свободни коня — един за вас, един — за прислужницата ви. Моля ви да отидете с него до Йедо, където ще намерите по-добра почва за вашите способности.
— Как бих могла да откажа подобна щедрост? — попита Хейко.
— Питам се колко ли дълго ще ме смятате за щедър. Сред способностите, които са ни необходими, са вашите познания по английски език.
О, не! Сега всичко й стана ясно. Нещо спешно е отделило Генджи от чуждестранните му гости. И той бе намислил тя да им бъде преводач и да им прави компания в негово отсъствие.
— Сбогом, Хейко. — Той дръпна юздите и обърна коня си по посока на Новия мост. — Ще се върна след седмица.
— Чакайте? Господарю Генджи! — Хейко направи няколко стъпки към него. — Не съм казала повече от няколко думи на английски, и то само пред вас. Как е възможно да ме оставите сама с чужденците?
— Прекалено скромна си. — Той се усмихна. — Отдавна смятам, че знаеш повече, отколкото показваш. Сега ще имаш възможността да покажеш, че съм прав.
15
Хейанска епоха (794–1185) в Япония. Началото й е положено с преместването на столицата в Хейан от император Каму. Това е период на религиозни, светски и икономически реформи и разцвет на изкуствата. — Б.пр.