— Направихме им услуга. — Таро тръсна меча си, за да го изчисти от кървавия хрущял по него. — Спестихме им едно безполезно пътуване. Където и да отиваха, с когото и да щяха да се бият, щяха да бъдат победени. Какви безполезни страхливци.
Хиде отбеляза:
— Чужденците ни унищожават без бой. Губим пътя от самото им присъствие.
Генджи поглеждаше всеки от умрелите по пътя си. Последният, десетият, бе отправил безжизнен поглед към ясното зимно небе, черепът му зееше отворен. Дясната му ръка бе останала свързана с лакътя чрез някаква натрошена кост и сухожилие. Лявата му ръка свършваше с китката. Дланта бе паднала близо до краката му. Това изобщо не бе човек. Лицето принадлежеше на младеж, едва излязъл от детските си години, не повече от петнайсет или шестнайсетгодишен. Около врата му имаше дървена молитвена броеница. Амулет на надеждата. На всяко малко парченце сандалово дърво бе издълбана свастика, будисткият символ на безкрайността.
— Не са виновни чужденците — обади се Генджи. — Вината е наша.
Случилото се бе нещастие, но имаше и добра страна. Хиде, Шимода и Таро бяха показали храброст. Генджи изпита задоволство, че така добре умее да преценява характерите на хората.
5
Видения
Познанието може да бъде пречка. Невежеството може да освобождава. Да знаеш кога да знаеш и кога да не знаеш е толкова важно, колкото да имаш острие, което няма да те подведе.
След като прекара пет дни с чужденците, Хейко започна да ги разбира много по-добре. Особено мистър Старк. Той говореше провлечено и удължаваше гласните, което забавяше потока от думи и правеше езика по-разбираем. Думите на мис Гибсън бяха по-насечени и бързи. А преподобният Кромуел, ох, дори когато Хейко разпознаваше думите, тя често не можеше да направи връзката между тях. Мистър Старк и мис Гибсън му отговаряха, сякаш бе казал нещо смислено, но Хейко смяташе, че е възможно те просто да проявяват любезност към ранения мъж.
Преподобният Кромуел спеше през повечето време, а под затворените клепачи очите му се въртяха лудо. Когато беше буден, беше на ръба на буйството и не се успокояваше без постоянните и най-нежни молитви на мис Гибсън. Визитите на доктор Одзава изглежда, го обезпокояваха най-силно. Може би поведението на доктора разкриваше значението на японските думи.
— Половината от червата и стомахът му не функционират — твърдеше доктор Одзава. — Травмата върху жизненоважни органи е тежка. Отровна жлъч замърсява кръвта му. Той все още диша. Трябва да призная, че съм неспособен да направя каквото и да било.
— Какво казва лекарят? — попита мис Гибсън.
— Казва, че преподобният Кромуел е много силен — отвърна Хейко. — Въпреки че не може да предвиди какво ще се случи, състоянието му е стабилно, което е обещаващо.
Кромуел посочи лекаря:
— „Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него.“16
— Амин — рече мис Гибсън, последва я мистър Старк.
Доктор Одзава погледна Хейко въпросително.
— Той изрази благодарност за грижите ви — обясни Хейко — и се помоли според собствената си религия за вашето добруване.
— Аха. — Доктор Одзава се поклони на преподобния Кромуел. — Благодаря ви, почитаеми чуждоземни свещенико.
— Ти си дете на дявола, ти си враг на цялата справедливост.
Мнението на Хейко, което тя не изрази пред никого, бе, че преподобният Кромуел полудява от раните си. Това обясняваше думите му. Никой здравомислещ човек не би ругал някой, който правеше всичко възможно да се грижи за него.
Макар Хейко да разбираше чужденците значително по-добре след петте дни, тя все още не проумяваше защо Генджи я бе изпратил при тях. На пръв поглед причината бе очевидна; трябваше да им прави компания, да им превежда, да намалява изолацията им, докато той отсъстваше. Това й даваше пълната свобода да ги проучва щателно — така, както при други обстоятелства би било невъзможно. Именно това не разбираше. В даденото положение можеше да бъде само човек, на когото Генджи вярваше безпрекословно. Но доверието трябваше да се основава на информация, а той не знаеше почти нищо за нея. Хейко имаше сложно минало, което чакаше да бъде разкрито. Място на раждане, родители, приятели от детството, по-възрастна наставница гейша, ключови събития, значими места на развитие на действията. Фактите се трупаха изкусно, за да скрият най-значимия — че тя бе агент на тайната полиция на шогуна. Всичко изискваше сериозно разследване. Ала Генджи не бе проявил друг интерес към нея, освен към това коя всъщност е тя. В неискрения свят на великите владетели само най-малките деца бяха това, което са. Ако той наистина й вярваше, той показваше самоубийствено лоша преценка. Тъй като това бе доста невероятно, тя отново и отново стигаше до един и същ извод.