— Ако е била вещица, защо й се кланяме, дядо? Не трябваше ли да разпръснем праха й в четирите посоки и да заличим спомена за нея?
— Тогава тя ще е навсякъде. А така знаем къде е. На сигурно място залостена в урна и пазена ден и нощ от безстрашни воини.
Генджи се приближи до дядо си и побърза да го хване за ръка. Горските сенки изведнъж се удължиха. Дядо му се засмя.
— Шегувам се, Ген-чан. Няма такива неща като призраци, демони и невидими духове. Госпожа Шидзука, вещица и принцеса, е мъртва отпреди шестстотин години. Не се страхувай от нея. Страхувай се от живите. Те единствени представляват опасност.
— Тогава се радвам, че имам дарба — каза Генджи, който все още стискаше ръката на дядо си с всички сили. — Ще знам кои са моите врагове и ще ги убия, преди те да могат да ми навредят.
— Убийството води до друго убийство — каза дядо, — а по правило води до изумително малко промени. По този начин няма да гарантираш сигурността си.
— Тогава каква е ползата да знаеш? — попита Генджи намръщен.
— Слушай внимателно, Генджи. Това не е въпрос на полза или на липса на полза, на добро или зло, на избор или липса на избор. Това са само етикети, а не същността на нещата. Те замъгляват, а не проясняват. Слушай добре и се постарай да разбереш какво искам да кажа. Дарба или проклятие, желана или нежелана, ти имаш тази способност. Не можеш да я игнорираш повече, както не можеш да игнорираш главата си. Или я използваш, или не. Разбираш ли?
— Не, дядо. Ти говориш като стария абат Дзенген. Изобщо не го разбирам.
— Това няма значение сега. Ти имаш паметта на Окумичи. Ще си спомниш какво съм казал и по-късно ще го разбереш. Чуй ме. Виденията идват по различен начин. Шигеру ще има много. В своя живот ти ще имаш само три. Проучи ги внимателно. Изследвай ги без страх или страст. Тогава ще прозреш и тези три видения ще ти покажат всичко, което трябва да знаеш.
Три видения, замисли се Генджи. Само три. Не е толкова лошо. Може би те ще идват и ще си отиват и аз дори няма да забележа. Той видя, че дядо му го гледа. Всички казваха, че дядо му може да чете мисли, както и да вижда бъдещето. Генджи не вярваше на това, поне не истински. Но винаги бе по-добре да се вземат предпазни мерки. Той се концентрира силно върху облаците в небето и се опита да си спомни лицето на майка си. Беше умряла, когато той бе тригодишен. С всяка изминала година образът й ставаше все по-неясен. Когато той се опита да си го спомни, винаги си оставаше с опита, нищо повече, така че дядо му ако надникнеше в съзнанието му, щеше да види там единствено това.
— Разбирам — каза Шигеру с напрегната усмивка. — Ако не си имал досега, ти мислиш, че напълно ще го избегнеш. Никой от нас не е имал това щастие. И ти няма да си изключение. Подготви се. След като баща ми е казал, че ще имаш три, значи е така. Той никога не грешеше относно виденията.
— Това не е единствената причина — опонира му Генджи. — Надявам се това, което видях, да не е видение, защото ако е така, аз знам нещо, което никой не трябва да знае.
— Аз знам хиляди неща, които никой не трябва да знае — отговори Шигеру.
— Знаеш ли кога ще е моментът на собствената ти смърт? — попита го Генджи.
Генджи не позна мястото. Беше връщал спомена за видението неколкократно, беше го проучвал внимателно, както дуелиращият се изучава положението на противника си и търси най-уязвимата му точка, но без полза. Това не бе място, което познаваше. Това, че ще го познае и ще бъде познат там, беше ясно от ревящите гласове на насъбралото се множество. Кое е по-силно и по-многобройно — поздравите или ругатните? Беше невъзможно да се каже. Ако трябваше да разпознае, той би разпознал ругатните.
— Върви по дяволите!
— Изменник! Изменник! Изменник!
— Банзай!28 Ти спаси страната!
— Смърт на страхливците!
— Ти си срам за всички нас! Покажи доблест и се самоубий!
— Нека всички богове и всички Буди те благословят и защитават!
Той върви по централната пътека на огромна зала, която не прилича на никоя от познатите му досега. Въпреки че навън е вечер, вътре е светло като посред бял ден. Безбройните лампи по стените не изпускат и най-лек дим. Светлината им е постоянна, ярка, без характерното за пламъка присветване. (Беше изобретен нов фитил или бе намерен нов източник за качествено масло?) Вместо наредени в редици възглавници имаше може би поне двеста стола чуждоземен модел, обърнати към издигнатия подиум. Отзад на голям балкон бяха разположени още сто стола. Никой не седеше. Всички бяха изправени на крака, викаха, жестикулираха, изпълнени с емоции. Може би столовете са символични и не стават за употреба. (Това изглежда възможно. Генджи, който съвсем неотдавна бе използвал стол за пръв път, сега знаеше какво мъчително преживяване за вътрешните органи можеха да причинят тези мебели.)