— Не, по дяволите, не може, Фробишър! Ще я забравя!
Дали да не отидем в музикалната стая?
— Ще събудим цялата къща и — не, всяка нота си е на мястото, в главата ми е!
Тогава му казах да почака да запаля свещ. Отключих вратата и там стоеше Еърс с по един бастун във всяка ръка, по нощница, като мумифициран от лунната светлина. Зад него стоеше Хендрик, мълчалив и бдителен като индиански тотем.
— Отмести се, отмести се! — Еърс ме избута и мина покрай мен. — Намери писалка, вземи някой празен нотен лист, включи лампата, бързо. За какъв дявол заключваш вратата, като спиш с отворени прозорци? Прусаците си отидоха, а призраците минават през вратите.
Смотолевих нещо от рода на това, че не мога да заспя на отключена врата, но той не ме слушаше.
— Имаш ли нотни листа тук, или да пратя Хендрик да донесе?
От облекчението, че В.Е. не е дошъл да ме сгащи как оправям жена му, нахлуването му започна да ми изглежда по-малко нелепо, отколкото беше всъщност, затова казах да, добре, имам хартия, имам писалки, да започваме. Зрението на Еърс е прекалено слабо и той не би могъл да види нещо подозрително в издутината на леглото ми, но присъствието на Хендрик представляваше заплаха. Човек не бива да разчита на дискретността на прислугата. След като настани господаря си в един стол и загърна раменете му с одеяло, аз казах, че ще го повикам, когато приключим. Еърс не ми възрази — той вече си тананикаше. Заговорнически искрици ли видях в очите на Х.? Стаята беше прекалено тъмна, за да кажа със сигурност. Прислужникът едва забележимо се поклони, отдалечи се плавно като на добре смазани кънки и безшумно затвори вратата след себе си.
Наплисках лицето си с малко вода от легена в стаята и седнах срещу Еърс разтревожен, че Й. може да забрави за скърцащите подови дъски и да се опита да излезе на пръсти.
— Готов съм.
Той затананика сонатата си такт по такт, после назова нотите. Скоро причудливостта на миниатюрата му ме погълна напук на обстоятелствата. Това е колеблива, циклична, кристалночиста мелодия. Завърши на деветдесет и шестия такт и Еърс ми каза да отбележа на листа „triste“12. После ме попита:
— Е, какво мислиш?
— Не знам — отговорих му аз. — Изобщо не прилича на другите ви творби. Не прилича на нищо друго. Но хипнотизира.
Еърс седеше тежко отпуснат като в прерафаелитско маслено платно, озаглавено „Заситената Муза захвърля своята кукла“. В предутринната градина се извиси птича песен. Представих си извивките на Й. в леглото, само на метри от мен, и дори изпитах опасен прилив на нетърпелив копнеж по нея. В.Е. беше като никога неуверен в себе си.
— Сънувах някакво… кошмарно кафене, ярко осветено, но под земята, без излаз навън. Бях мъртъв от много, много години. Всички сервитьорки бяха с еднакви лица. Храната беше сапун, единствената напитка беше сапунена пяна в чаши. Музиката в кафенето беше — той вдигна уморен пръст и посочи ръкописа — ето тази.
Позвъних за Х. Исках Еърс да излезе от стаята ми, преди изгревът да е заварил жена му в леглото ми. След минута Х. почука. Еърс се изправи на крака и закуцука към него — той мрази другите да виждат как някой му помага.
— Добра работа, Фробишър — разнесе се гласът му от коридора.
Затворих вратата и изпуснах дълбока въздишка на облекчение. Хвърлих се обратно в леглото, където алигаторът от моето чаршафено блато заби ситни зъби в младата си плячка.
Впуснахме се в страстна прощална целувка, когато — проклет да съм — вратата отново изскърца.
— Още нещо, Фробишър!
О, Майко на всички сквернословия, не бях заключил вратата! Еърс се понесе към леглото като корабокруширалия „Хесперъс“13. Й. се пъхна обратно под чаршафите, докато аз издавах възгласи на стресната почуда. Слава богу, Хендрик чакаше отвън — случайност или тактичност? В.Е. напипа ръба на леглото ми и седна на него, само на сантиметри от издатината, където беше Й. Ако сега тя кихнеше или се изкашляше, даже слепият Еърс щеше да ни хване.
— Неудобен въпрос, затова ще говоря направо. Йокаста. Тя не е много вярна жена. Като съпруга, искам да кажа. Приятели ми намекват за непристойното й поведение, врагове ми съобщават за любовните й похождения. Тя някога… с теб… разбираш ли накъде бия?
Майсторски накарах гласа си да зазвучи глухо:
— Не, господине, не мисля, че разбирам накъде биете.
— Спести ми момчешката си свенливост! — Еърс се наведе към мен. — Някога жена ми отправяла ли ти е намеци? Имам право да знам!