Бях на косъм нервно да се изкискам.
— Намирам въпроса ви за крайно безвкусен.
От дъха на Йокаста бедрото ми се изпоти. Сигурно се задушаваше от горещина под завивките.
— Аз не бих нарекъл с думата „приятел“ някого, който разпространява такива мерзости. В случая с госпожа Кромелинк ми се струва, че подобно нещо не може нито да се помисли, нито да се изрече. Ако в някакъв момент — не знам, на нервен срив — тя започне да се държи толкова неуместно, ами, честно казано, Еърс, сигурно бих поискал съвет от Донт или бих разговарял с доктор Егре.
Софистиката образува хубава димна завеса.
— Значи няма да ми отговориш с една дума?
— Ще ви отговоря с две думи: категорично не! И много се надявам да сме изчерпали темата.
Еърс остави да се изнижат няколко дълги секунди.
— Ти си млад, Фробишър, богат си, имаш остър ум, а и, както разправят, никак не си грозен. Не ми е ясно какво те задържа тук.
Добре. Той се разнежваше.
— Вие сте моят Верлен.
— Така ли, млади ми Рембо? Тогава къде е твоят „Един сезон в ада“?
— В нахвърляни бележки, в черепа ми, вътре в мен, Еърс. В бъдещето ми.
Не можех да определя дали ме гледа с насмешка, съжаление, носталгия или презрение. Тръгна си. Аз заключих вратата и се мушнах в леглото — за трети път тази нощ. Креватният фарс, когато се разиграва в действителност, е извънредно тъжен. Йокаста ми се стори ядосана.
— Какво? — изсъсках аз.
— Мъжът ми те обича — каза съпругата и се облече.
Зеделгем се разсънва. Тръбите пъшкат като стари лели. Замислих се за дядо си, чиято своенравна гениалност прескочи поколението на баща ми. Веднъж той ми показа гравюра на някакъв сиамски храм. Не си спомням името му, но преди векове там проповядвал един ученик на Буда и оттогава всеки вероломен крал, тиранин и монарх на това кралство го доукрасявал с мраморни кули, ароматни горички, позлатени куполи, разкошни стенописи по сводестите тавани, поставял изумруди в очите на статуите му. Според легендата, когато храмът стане равен по хубост на своя двойник в Чистата земя, в този ден човечеството ще е изпълнило предназначението си и ще настъпи свършекът на Времето.
Хрумна ми, че за хора като Еърс такъв храм е цивилизацията. Масите — роби, селяни и воини пехотинци — живеят в пукнатините на камъните му, невежи дори за невежеството си. Не може да се каже същото за великите държавници, учени, хора на изкуството и най-вече композиторите на епохата, на всяка епоха, които са архитектите, зидарите и свещенослужителите на тази цивилизация. Еърс вижда нашата роля в това да направим цивилизацията още по-ослепителна. Съкровеното, може би даже единствено желание на моя работодател е да сътвори минаре, което след хиляда години наследниците на Прогреса да сочат и да казват: „Вижте, това е дело на Вивиан Еърс!“.
Колко вулгарен е този стремеж към безсмъртие, колко суетен, колко неистински. Композиторите са чисто и просто драскачи на пещерни рисунки. Човек пише музика, защото зимата е вечна и защото ако не го прави, по-бързо ще го застигнат вълците и виелиците.
Искрено твой,
Р.Ф.
Зеделгем
14.IX.1931 г.
Сиксмит,
Днес следобед на чай дойде сър Едуард Елгар. Даже ти си чувал за него, невежа такъв. Сега, ако някой попита Еърс какво мисли за английската музика, той неизменно ще каже: „Каква английска музика? Няма такава! Няма от Пърсел насам!“; и цял ден ще се цупи, сякаш Реформацията е изцяло дело на питащия. Тази враждебност беше тутакси забравена, когато същата сутрин сър Едуард се обади по телефона от хотела си в Брюж, за да попита дали Еърс може да му отдели час-два от времето си. Последният започна демонстративно да мърмори, но по това колко придирчиво даваше нареждания на госпожа Вилемс за чая заключих, че е доволен като котка пред каче със сметана. Видният ни гост дойде в два и половина, облечен в тъмнозелено палто въпреки топлото време. Здравословното му състояние не е по-добро от това на В. Е. Йокаста и аз го посрещнахме на стълбите на Зеделгем.
— Значи вие сте новите очи на Вив, така ли? — каза ми той, когато си стиснахме ръцете.
Отговорих, че съм го гледал десетина пъти да дирижира на фестивала, и това му хареса. Заведохме композитора в Алената стая, където чакаше Еърс. Те се поздравиха топло, но като че ли внимаваха да не се наранят. Ишиасът причинява на Елгар силни болки, а дори когато се чувства добре, В. Е. изглежда на пръв поглед зловещо, на втори — още по-зле. Поднесоха чая и те заговориха на професионални теми, без да обръщат особено внимание на Й. и на мен, но беше интригуващо да ги слушаш отстрани. От време на време сър Е. поглеждаше към нас, сякаш питаше дали не изтощава домакина. „Ни най-малко“ — усмихвахме се ние. Те спореха на теми като саксофоните в оркестъра, дали Веберн е мошеник или месия, покровителството и политиката в музиката. Сър Е. обяви, че след дълго бездействие е започнал да работи по Трета симфония: даже ни изсвири на пианото откъси от едно молто маестозо и едно алегрето14. Еърс нямаше търпение да докаже, че и той още не е тръгнал да умира, затова ме накара да изсвиря някои завършени наскоро пиеси за пиано — доста приятни. След няколко изпити бутилки трапистка бира аз попитах Елгар за „Тържествени и церемониални маршове“.
14
Molto maestoso (ит.) — много величествено: allegretto (ит.) — бързичко: видове музикално темпо или части от произведение в това темпо. — Бел.прев.