Той попива разлятото с кухненска кърпа, пуска телевизора с намален до минимум звук и търси из каналите „Военнополева болница“. „Все някъде го дават. Трябва само да го намериш.“
2
Луиса Рей дочува глухо щракване на съседния балкон.
— Кой е там?
Никой. Стомахът й я предупреждава да остави чашата с тоник. „Трябваше ти тоалетна, не чист въздух“, но тя не иска да си проправя път обратно през танцуващата тълпа, а и няма време — навежда се и повръща: веднъж, два пъти, представя си мазно пиле, трети път. „Това — тя бърше очите си — е третото най-гадно нещо, което си правила.“ Изплаква уста, плюе в една саксия зад преградата. Попива устните си със салфетка и намира в чантата си ментов бонбон. „Върви си у дома и просто съчини насън калпавите си триста думи. И без това хората гледат само снимките.“
На балкона излиза мъж, твърде стар за своите кожени панталони, гол корем и раирана като зебра жилетка.
— Луиса-а-а! — в тъмното блясват поддържана златиста брада и египетски кръст от лунен камък и нефрит на врата. — Здрасти!
Луиса се чуди дали миризмата й няма да го отблъсне, но той е прекалено надрусан, за да забележи.
— Ричард — казва тя.
— Излязла си да погледаш звездите, а? Бива. Човече, Бикс е донесъл осем унции „сняг“. Луда работа. Хей, казах ли ти го в интервюто? Сега пробвам как ще ми пасне името „Ганджа“. Махарадж Аджа казва, че „Ричард“ не е в синхрон с моето йоведическо15 „аз“.
— Кой?
— Моят гуру, Луиса-а-а, моят гуру! Той вече е в последното си прераждане, така де, преди… — Ричард изобразява с пръсти достигане на нирвана. — Ела на среща с него. Списъкът с чакащи е дълъг, така де, до безкрайност, обаче последователите с нефритени кръстове получават лична аудиенция още същия следобед. Така де, за какво ти е да ходиш в колеж и въобще тия глупости, когато Махарадж Аджа може да те научи на, така де, всичко за… Това — той обхваща с пръсти луната. — Думите са толкова… ограничени… Космосът… е толкова… така де, нали разбираш, всеобхватен. Пуши ли ти се трева? „Акапулко Голд“. Взех я от Бикс — Ричард се приближава. — Хей, Лу, хайде да се надрусаме след партито. Двамата сами, у нас, схващаш ли? Мога да ти дам много ексклузивно интервю. Може даже да напиша песен за теб и да я включа в следващата си плоча.
— Ще пропусна.
Треторазредният рок музикант присвива очи.
— Неподходящ ден от месеца, а? Ами идната седмица? Мислех, че вие, мацките от пресата, всичките сте на противозачатъчни, така де, постоянно.
— Да не би Бикс да ти продава и изречения за свалки?
Ричард започва да се кикоти.
— Хей, какво ти е разправял Бикс?
— Ричард, за да няма недоразумения, ще ти кажа, че по-скоро ще скоча от този балкон, отколкото да спя с теб в който и да било ден от месеца. Честна дума.
— Уха! — той отдръпва ръка като ужилен. — Докачлива си! За коя се мислиш, така де, мамка му, за Джони Мичъл? Ти си само някаква шибана журналистка от клюкарско списание, дето, така де, никой не го чете!
3
Вратите на асансьора се затварят точно когато Луиса Рей стига до тях, но невидим човек в асансьора ги спира с бастуна си.
— Благодаря ви — казва Луиса на стареца. — Радвам се, че векът на рицарите не е безвъзвратно отминал.
Той кима сериозно и признателно.
„Боже — мисли си тя — изглежда така, сякаш му остава седмица живот.“
Натиска „П“ за партера. Старият асансьор започва да се спуска. Ленива стрелка отброява етажите. Моторът му бучи, кабелите му стържат, но между десетия и деветия етаж се чува „трака-трака-трака“, което заглъхва с „псссс“. Луиса и Сиксмит падат на пода. Светлината ту угасва, ту светва, докато накрая застива жужащо мъждива.
— Добре ли сте? Можете ли да станете?
Проснатият на пода старец полека се опомня.