Третият удар по мориорите са китоловците, които днес на многобройни тълпи пускат котва в Оушън Бей, Уайтанги, Оуенга и Те Уакару за кренговане, ремонт и снабдяване с припаси. Котките и плъховете на китоловците се размножават като напастите в Египет и изяждат гнездящите в дупките птици, на чиито яйца мориорите особено разчитат за прехраната си. Четвъртият — онези най-разнообразни болести, които морят цветнокожите раси навсякъде, докъдето стигне цивилизацията на белите, още повече намалява броя на местното население.
Всички тези вероятно преживени от мориорите нещастия обаче не присъстват във вестите, пристигащи от Нова Зеландия, които представят островите Чатъм като истински Ханаан с гъмжащи от змиорки лагуни, пещери, пълни с раци, и население, което не разбира нито от битки, нито от оръжие. За ушите на нгати тама и нгати мутунга, два клана на маорите таранаки те ати ауа (генеалогията на маорите, както ни уверява г-н Д’Арнок, е също толкова сложна, колкото и онези родословни дървета, които са на такава почит сред европейската аристокрация, всъщност всяко момче от този без-писмен народ може на мига да си припомни името и „ранга“ на дядото на дядо си), тези слухове обещават компенсация за онези части от земите на прадедите им, изгубени през последните „Мускетни войни“. Изпратени са шпиони да изпитат мориорската храброст, като нарушават табута и оскверняват свещени места. Мориорите посрещат тези провокации, както повелява нашият Господ Бог, с „обръщане на другата буза“, и когато се връщат в Нова Зеландия, нашествениците потвърждават видимото им малодушие. Татуираните маорски конквистадори си намират еднокорабна армада в лицето на капитан Хеъруд от брига „Родни“, който в последните месеци на 1835 година се съгласява на два курса да превози деветстотин маори и седем бойни канута, тръгнали на война за картофени семена, оръжия, свине, големи количества лен и едно оръдие (преди пет години г-н Д’Арнок се натъкнал на разорения Хеъруд в една кръчма в Залива на островите; той отначало отрекъл, че е Хеъруд от „Родни“, после се заклел, че са го принудили да докара чернокожите, но не станало ясно по какъв начин е бил принуден).
„Родни“ отплава от Порт Никълъс през ноември, но товарът му от петстотин варвари мъже, жени и деца, натъпкани в трюма през шестте дни път сред изпражнения и бълвоч от морска болест и лишени дори от най-оскъдни запаси от вода, пристига в залива Уангатете в такова отслабено състояние, че стига да са имали волята за това, дори мориорите биха избили войнствените си събратя. Добрите самаряни обаче избират да споделят с тях намалялото изобилие на Рекоху, вместо да унищожат своята мана с проливане на кръв, и с грижи възстановяват здравето на болните и умиращи маори. „Маорите са идвали и преди на Рекоху — обясни г-н Д’Арнок, — но после са си отивали, затова мориорите решават, че и този път колонизаторите ще ги оставят на мира.“
Щедростта на мориорите е възнаградена, когато капитан Хеъруд се връща от Нова Зеландия с още четиристотин маори. Тогава чужденците започват да претендират за собственост върху Чатъм посредством такахи, маорски ритуал, който се превежда като „обхождам земята, за да завладея земята“. Така старите острови Рекоху са разделени на части и мориорите научават, че сега са васали на маорите. В началото на декември, когато няколко десетки туземци протестират, те набързо са изклани с томахавки. Маорите се показват добри ученици на англичаните в „тъмното изкуство на колонизацията“.
В източната част на остров Чатъм се е ширнала блатиста солена лагуна, Те Уанга, която много прилича на вътрешно море, но при прилив океанът се излива през „ръбовете“ на лагуната при Те Ауапатики. Четиринайсет години по-рано мориорските мъже се събират на съвет на тази свещена земя. Той продължава три дни и има за цел решаването на следния въпрос: дали проливането на маорска кръв също унищожава маната? По-младите мъже твърдят, че кредото на мира не се отнася за чужденци канибали, за които техните прадеди не са знаели нищо. Мориорите трябва да убият или да бъдат убити. Старите призовават към миротворство, защото докато мориорите пазят своята мана ведно със земята си, боговете и предците им ще опазват народа им от зло. „Прегърни врага си — приканват старците, — за да му попречиш да те удари.“ „Прегърни врага си — саркастично отбеляза Хенри, — за да усетиш как кинжалът му ще погъделичка бъбреците ти.“