Главата ми беше коркова тапа, а Гуендолин Бендинкс — тирбушонът.
— Да, вие сте в старчески дом. Дошло ви е времето. Престоят ви може да бъде мъчителен или приятен. Но е за постоянно. Помислете си, г-н Кавендиш.
Тя почука по вратата. Невидими сили пуснаха мъчителите ми да излязат, но затръшнаха вратата под носа ми.
Забелязах, че по време на целия разговор ципът ми е бил разкопчан.
Ето какво бъдеще те чака, Кавендиш Млади. Ти няма да кандидатстваш за членство, но племето на старейшините ще те приеме в редиците си. Настоящето ти няма да върви в крак с настоящето на света. Това изоставане ще изопне кожата ти, ще превие скелета ти, ще разяде косата и паметта ти, ще направи кожата ти полупрозрачна, така че потрепващите ти органи и вените ти с цвят на синьо сирене ще станат почти видими. Ще излизаш навън само денем, ще избягваш почивните дни и ученическите ваканции. И езикът ще те изостави, ще издава племенната ти принадлежност всеки път, когато заговориш. По ескалаторите, по магистралите, между редовете в супермаркетите живите непрестанно ще те изпреварват. Елегантните жени няма да те виждат. Охраната в магазина няма да те вижда. Търговците няма да те виждат, освен ако не продават приспособления за изкачване на стълби или фалшиви застрахователни полици. Само бебетата, котките и наркоманите ще забелязват съществуването ти. Затова не пропилявай дните си. По-скоро, отколкото си представяш, ще застанеш пред някое огледало в старчески дом, ще погледнеш тялото си и ще си помислиш: извънземно, заключено за кратко в овехтял шкаф.
Безполов робот влезе с обяда ми на поднос. Не искам никого да обидя, но наистина не можах да определя дали тя или той беше той или тя. Имаше леки мустачки, но същевременно и малки гърди. Хрумна ми да го пребия до безсъзнание и да се измъкна на свобода като Стив Маккуин, но нямах друго оръжие освен калъп сапун и можех да го вържа само с колана си.
Обядът беше поизстинал агнешки котлет. Картофите бяха нишестени гранати. Морковите от консерва бяха отвратителни, защото са си такива по природа.
— Вижте — примолих се на робота, — донесете ми поне дижонска горчица.
Машината не показа признаци на разбиране.
— Едрозърнеста или среднозърнеста. Не съм придирчив. Тя понечи да си тръгне.
— Почакайте! Говорите… ли… английски? Замина си. Яденето ми ме надви в играта на втренчени погледи.
Стратегията ми беше погрешна от самото начало. Опитах се с викане да се измъкна от този абсурд, но въдворените не могат да направят такова нещо. Търговците на роби приветстват своенравните бунтари, за да ги сломят пред очите на другите. В цялата затворническа литература, която съм чел — от „Архипелаг Гулаг“ и „Зло възпитание“17 до „Набито канче“, — правата трябва да се пазарят и добиват с хитрост. Затворническата съпротива само оправдава още по-суровите условия на пленничеството в очите на надзирателите.
Сега беше време да проявя хитрост. Трябваше да си водя подробни бележки за евентуалното изчисляване на компенсацията за нанесени щети. Трябваше да се държа любезно с Черната Ноукс. Но докато гонех студените грахови зърна с пластмасовата си вилица, в черепа ми избухна верига от фойерверки и старият свят внезапно свърши.
Оризон на Сонми-451
В бъдеще неродените още историци ще оценят вашето сътрудничество, Сонми-451. В настоящето ние, архиварите, ви благодарим. Нашата благодарност може да не означава много, но аз ще се постарая да ви съдействам за изпълнението на всяко ваше последно желание, доколкото то е по силите на моето министерство. Вижте, това сребърно приспособление с формата на яйце се нарича оризон. То записва едновременно изображение на лицето ви и думите ви. След като приключим, оризонът ще влезе в архивите на Министерството на завещанията. Моля ви, помнете, това не е разпит, нито процес. Вашата версия на истината е единствената, която има значение.
Никоя друга версия на истината не е била от значение за мен.
Да започнем. Обикновено първо моля затворниците да разкажат най-ранните си спомени. Изглеждате неуверена.
Аз нямам най-ранни спомени, Архиварю. Всеки ден от живота ми в „Татко Сон“ беше еднообразен като пържените картофи, които продавахме.
Тогава ви моля да опишете този свят.
17
Оригинално заглавие An Evil Cradling — автобиографичен разказ на Браян Кийнан за преживяванията му като заложник в Бейрут. — Бел.прев.