След като си поръчаха, Гибънс се приведе напред и заговори. Херик набра Гътри, вдигна дясната си ръка пред лицето си и замърмори в ръкава си. Гледаше леко встрани, но и за секунда не изпускаше устните на Гибънс от погледа си. Предаваше на Гътри дословно разговора, като само понякога правеше пауза, за да му каже към кого от мъжете се обръща Гибънс. Какво имаш за мен? — попита Гибънс египтянина. Отговорът на последния се проточи много дълго. Гибънс го изучаваше внимателно. Имате ли конкретни дати? А имена? Научихте ли имената на контактите му?
Мъжът поклати глава и Доктора го прекъсна, като разсече въздуха с ръка.
Гибънс не му обърна внимание. Казваш, че това ще се случи едновременно в Париж и Лондон. А Щатите? Научихте ли нещо за пощенските картички? Той кимаше с глава, докато египтянинът отговаряше. Доктора отново ги прекъсна, но очите на Гибънс останаха приковани в другия мъж. Значи признава, че това са кодирани съобщения? Добре. Ами Емпайър Стейт? Каза ли, че нападенията ще бъдат координирани и в Щатите, както и в Европа?“ Когато и двамата направиха опит да отговорят, Гибънс заклати глава. Вие, момчета, трябва да проумеете за какво сме тук. Трябва да знаем. Засега чувам само може би това, може би онова, може би сега, може би по-късно. Бомбата тиктака. Хората ми имат нужда от точна информация. Той заби показалец в масата, а после се тръшна на стола си и извърна очи с израз на гняв и безсилие. Доктора също зарея поглед нанякъде, като остави топката в полето на дребничкия мъж.
Мъжът произнесе дълга реч, която като че ли не впечатли Гибънс. Той си поръча още едно питие и набра някакъв номер.
Никаква информация… никакви подробности за плана… да… добре… естествено… ще му кажа… точно така… аха, да. Оставете това на мен. Той свали телефона и се обърна към египтянина: Добре, моите хора смятат, че трябва да изпробваме втората опция. Съжалявам, господин Абдула, но те настояват. Това е извън моя контрол. Трябва да разберете, че съм с вързани ръце. Много сме ви благодарни за това, което вече сторихте, и посолството на САЩ ще изрази формално нашата признателност с благодарствено писмо. Ето и нещо към него. Един вид персонални благодарности. — Той се пресегна и натъпка ролка банкноти в горния джоб на якето на мъжа.
Херик направи първия си коментар.
— Плаща на египетския офицер. Ще прехвърлят разпита на Доктора.
— Кажи на Фойзи да задейства хората си и да разбере кога ще прехвърлят Хан — рязко отвърна Гътри. — Искаме да знаем в коя от скапаните камионетки е той.
Фойзи, който нямаше нужда от допълнителни инструкции кимна на Херик в потвърждение на това, че е разбрал.
Гибънс погледна часовника си и каза нещо, което тя не можа да разчете, тъй като той беше вдигнал чашата пред устните си и я задържа така известно време, без да отпие. Доктора потършува из робата си и извади черна броеница, която попрехвърля като на молитва, а след това се зае да я върти на пръста си.
Гибънс свали чашата и каза: Имаме нужда от нещо довечера или утре. Трябва да приключим до понеделник.
Херик предаде всичко това на Гътри. От време на време го чуваше да говори по другите канали с баща й и полковник Б.
Тя затвори и заговори на Фойзи на арабски. Дали е проверил колата? Не смята ли, че е време да си върви? Фойзи си позволи да се усмихне на талантливото представление на мрънкаща съпруга и се направи, че се кани да възроптае. Той плати и напусна кафенето като й каза, че ще се видят след двадесет минути.
Херик смяташе да се върне в колата веднага щом Доктора си тръгне. Тя гледаше право напред иззад слънчевите си очила без какъвто и да е намек за интерес към присъствието или разговора им. Гибънс запали цигара и й хвърли още един заинтригуван поглед. Херик беше сигурна, че той не може да я познае и седеше, както предполагаше в недостъпната поза на млада арабка от средната класа.
След като размениха още няколко безсмислени реплики Доктора се изправи. Гибънс не се надигна от мястото си, нито му протегна ръка. На Херик й се стори, че през лицето му премина мимолетна гримаса на отвращение.