Херик реши да си тръгва, но тъкмо стана и телефонът и започна да вибрира. Заради моментното разсейване тя не обърна внимание на вятъра — за разлика от арабските жени когато са на улицата — и един негов порив подхвана хиджабай, разкривайки косата, врата и част от лицето й. Тя бързо го дръпна надолу и се насочи към колата. Докато отваряше вратата видя Гибънс да мята някакви пари на масата и да се отправя решително към нея. Той стигна до колата за секунди и извика през стъклото:
— Проклет да съм, ако това не е Айзис Херик! — Той се наведе до височината на главата й. — Мамка му! Това си ти, нали?
Тя гледаше право напред, без да помръдва. Разбираше, че не може просто така да си седи там — само едно обаждане на Гибънс и цялата операция щеше да бъде провалена. Тя слезе от колата, блъсна го и закрещя на арабски на минувачите край тях, че американецът й досажда.
— Лелее, представяш ли си — той й се ухили похотливо. — Студеногъзата британска шпионка ме е проследила чак до Кайро за малко любов. — Той бръкна в един от джобовете на фотографската си жилетка и извади телефон. Тя го изби от ръцете му и рязко се завъртя, като кълнеше Гибънс на арабски. Развратният американец й прави непристойни предложения, няма ли кой да помогне на една целомъдрена жена?
Гибънс май се забавляваше.
— О, бива си те, Айзис, — каза той и спокойно се наведе да вземе телефона си. — Даже много те бива, Айзис. Но просто трябва да кажа на хората ми, че сте се самопоканили на купона. — Той се изправи, хвана я за рамото с едната си ръка и започна да набира номера с палеца на другата. Фойзи се появи изневиделица и издърпа Херик настрани от Гибънс.
— Тоя кой е? Омар Шариф?
Фойзи му отвърна с усмивка.
— Държа пистолет и той е насочен в сърцето ви, сър. Влезте в колата!
— Да бе, аз пък съм крал Фарук — рече Гибънс. — Разкарай се бе, келеш. Аз и дамата си имаме приказка.
Фойзи се премести така, че да може да покаже пистолета си на Гибънс, без да го размахва пред всички на улицата.
— Наистина ще ви убия, ако не се качите в колата, сър!
— Добре — каза Гибънс, като се опитваше да запази достойнство. — Значи ще отвлечете американски гражданин. Това няма да ти се размине, Айзис. Също и на зачалменото ти приятелче.
— Ама и ние си намерихме една компания — отчаяно каза Фойзи. Той отвори задната врата и смушка Гибънс. — Качвай се!
Гибънс се подчини, но буреносното му изражение подсказваше, че скоро той ще диктува правилата.
— Ще те окача на шибаното бесило за това!
Херик седна зад волана.
— Сега какво?
— Няма проблем — отвърна Фойзи и посочи право напред. — Никакъв проблем. Карай!
Тя провря фиата в потока на уличното движение.
— А, разбирам. Ще се опитате да измъкнете Хан! — през смях каза Гибънс. — Божке, уредих се на първия ред за скапаната Вечер на аматьорите!
— Последно ми каза, че той е Фейсал, а не Хан — през рамо се обади Айзис.
— Тъй де — кисело отвърна Гибънс.
Подминаха полицейското управление и съда, завиха наляво и се включиха в обратното движение. Фойзи изтръгна телефона на Гибънс и го раздроби с подметката си в пода на колата. След това набра номер от собствения си телефон и бързо заговори.
Гибънс заприказва, като се преструваше, че не обръща внимание на забития под мишницата му заглушител.
— Наясно ли си какви ги вършиш, Айзис? Възпрепятстваш официално разследване на Съединените щати на заподозрян терористичен елемент. Ако действията ви доведат до терористично нападение, ти и твоите приятели ще бъдете обявени за съучастници. Ще ви открият където и на майната си да отидете!
— Знам едно-единствено нещо за дейността ви — спокойно отвърна Херик. — Подстрекавате и насърчавате изтезаването на човек, който не е признат за виновен за извършено престъпление и…
— Това ви е проблема на вас, шибаните европейци — прекъсна я Гибънс. — Искате да намажете от всички облаги от американската мощ, но не желаете да си цапате ръцете. — Той замълча. — Нека ти обясня нещо, това е новата голяма игра и тя се играе по съвсем нови правила. Честно да ти кажа, вие не се класирате. Много нещо не ви стига.
— Нищо ново няма в твоята нова голяма игра — отвърна тя. — Ти самият ми го каза. Прав беше. Изтезанията са използвани от режимите в Южна Америка и всички са подкрепяни от правителството на САЩ. Изтезанията всъщност са една много стара и много ужасна игра. От тази игра резултат няма. Не можеш да печелиш, като разкъсваш тялото на човек част по част.
Това накара Гибънс да замлъкне за известно време.