Една-две секунди преди това Мънро се беше претърколил на пътя с насочен в предните гуми и двигателя на камиона автоматичен пистолет. Към него се присъедини и Селви, която, в поза като по учебник, вдигна револвера си в две ръце и се прицели. Задните гуми бяха нарязани на парцали от други двама мъже, които изскочиха иззад стената и просто за всеки случай хвърлиха зашеметяваща граната по посока на камиона. Шофьорът, който тъкмо се канеше да скочи от кабината, когато избухна, тупна на земята като мъртва птичка.
Харланд се стрелна напред през тясната пролука. Шасито на колата задра в голям камък, но тя се приземи на пътя успешно, точно зад камиона. Видя, че и двете предни врати на спрелия „Фиат“ са отворени и че Айзис Херик тича нагоре по пътя през пушека. Това беше последното нещо, което й трябваше в момента, защото тримата полицаи от каросерията на камиона, предпазени от силата на зашеметяващата граната, се бяха изсипали през отворената задна врата с пушки в ръце. Харланд нямаше избор. Той насочи „Исузу“-то право в първия от тях, отвори вратата на колата и в движение блъсна с нея втория полицай. Третият се беше оттеглил зад камиона и се прицелваше. Харланд изскочи от колата и затича към него, за да го неутрализира. Хвърли се напред. Пушката гръмна в мига, в който Харланд се сблъска с мъжа и го повали в мръсотията. Харланд знаеше, че гърба му няма да издържи удара, но изтласка мисълта на дъното на съзнанието си. Докато хората на полковник Б разоръжаваха тримата полицаи, Харланд мъчително се надигна и се отправи към предницата на камиона, където намери Айзис приведена над баща си. Изглежда си беше навехнал дясната китка, но това беше всичко. Вече бяха извикали „Пежо“-то за бягството и не след дълго Мънро и Селви бяха преведени с подканяне до него през пушилката. Айзис изглеждаше напълно слисана.
Баща й се наведе, вдигна сламената шапка и жизнерадостно помаха за довиждане през рамо.
Картината беше странно необикновена, но най-шокиран бе Доктора, който продължаваше да седи на пътническата седалка в кабината на камиона сякаш бе получил апоплектичен удар. Фойзи отвори вратата и го смъкна на пътя под дулото на пистолета, като не преставаше да сипе псувни под носа си, след това го сграбчи за врата и го повлече към задната част на камиона. Харланд и Херик ги последваха.
Провериха всички килии. Освободиха двама мъже, но никой от тях ни най-малко не приличаше на Хан. Казаха им да се спасяват както могат, докато не е късно.
— Може би са го качили на друг камион — предположи полковник Б, бършейки лице. — Информирай този боклук, че що го застреляш, ако не ни каже къде е Карим Хан.
Фойзи опря заглушителя на пистолета си в слепоочието на Доктора. След моментен размисъл Докторът вдигна глава и посочи към вътрешността на каросерията.
— Има скрито отделение в пода — извика Айзис. — Вижте, има панти.
Изкъртиха капака с помощта на лостове. Хан лежеше под стоманената плоча в контейнер горе-долу колкото ковчег, вързан, със запушена уста и завързани очи. Ходилата му представляваха черна пихтия, а слабините му бяха омазани с кръв и урина. Дрехи му бяха подгизнали. Измъкнаха го от дупката безкрайно внимателно и го преместиха на светло. Херик свали превръзката от очите му и освободи устата му и му каза, че е в сигурни ръце, но той сякаш не разбираше какво му казват и ритмично поклащаше главата си насам-натам като сляп певец.
— Боже мой… — Промърмори един от хората на полковник Б.
Харланд потръпна, като си припомни с почти физическа болка собствените си преживелици в ръцете на мъчители — поклати глава и се извърна към Доктора, готов да го убие.
Полковникът вдигна властно ръка.
— Да си гледаме своите собствени задачи — каза той. — Пренесете Хан в колата на Харланд и му бийте инжекция морфин.
— Ами този? — попита Харланд, сочейки Доктора. — Той познава Айзис. Не можем да го оставим тук.
Полковникът кимна.
— Мислех си по-скоро да го вземем с нас.
— И? — упорстваше Харланд.
— Ами очевидно не можем да го върнем чак в Сирия или Ирак или откъдето, по дяволите, се е пръкнал, но определено можем да го хвърлим до… посред Синайската пустиня, да речем.
Харланд, Айзис и Фойзи се качиха в колата с Хан и си проправиха път през разнасящия се пушек. Хората на полковник Б се стопиха из гробището. Двама от тях подкараха Доктора на бегом към един боклукчийски камион, който чакаше със запален мотор недалече от тях.