Тя се замисли за момент.
— А сетне, тъкмо когато попадаш под грижите на Сами Лоз, сякаш с намеса свише, Шефа изниква в Ню Йорк с молба към теб да го наблюдаваш. Майка му стара, какво изобщо е търсел Текман в Ню Йорк? Той не пътува зад граница. Това е принцип, изведен почти в ранг на закон.
— Беше в Ню Йорк заради смъртта на Норкуист. Имаше среща.
— Да, убийството на Норкуист…, когато започна всичко. — Тя отново се замисли. — Значи и Шефа, и Генералният секретар те насочваха към Лоз, без да споделят мотивите си за това. Какво ли е ставало? — Тя закрачи напред-назад, а след това застана под сянката на едно дърво. — Трябва да обмисля нещата по-сериозно. Какво знаят те? Защо не са ни казали нищо?
— Виж, не мисля, че Текман или Генералният секретар или ФБР са знаели кой знае колко. Успяхме да сглобим информацията за сделките с недвижими имоти на Лоз чак когато бяхме в Албания. Това е всичко, което те имат.
— Така. Но въпреки това те трябва да са подозирали някаква връзка между Лоз и покушението над Норкуист.
— И Хан — добави той.
— Хан? Не, не мисля.
— Много си уверена…
— Да, Хан е невинен, доколкото може да е невинен боец с биография като неговата. Карим Хан има алиби поради това, че Лоз го обича. Ти видя как го гледа в стаята. Всъщност намирам идеята, че той може с лека ръка да захвърли всичко на вятъра заради Хан, за трогателна. Но тъкмо това е същината, затова сме тук. Те се интересуват от Сами Лоз.
Погледът на Харланд се спря на един бръмбар, който с упорита настойчивост си проправяше път през пътеката.
— Разбирам — най-сетне продума той. — Смяташ, че с преместването им тук Шефа е прибрал и двамата във „фризера“ и е извадил Сами Лоз от обръщение?
— Извинявай, бързо ли обяснявам или ти бавно схващаш? — нетърпеливо кимна тя.
Той не реагира.
— Разкажи ми за живота на Лоз в Ню Йорк — продължи тя. — С какъв човек си имаме работа? Трябва да знам повече.
— Има много връзки. Разполага с прекрасни кабинети и приемни в Емпайр Стейт Билдинг. Вечеря на най-изисканите места. Познава най-красивите жени. Живот мечта за определен тип ергени.
— Постоянна приятелка?
— Бих предположил, че няма. Защо?
— Чудя се дали в това не се крие слабостта му. Знаем, че е готов да рискува всичко за Хан, така че явно е податлив на емоции. В този смисъл е импулсивен.
— Единствената жена, с която съм го виждал, онази в ресторанта, бе разкарана без излишни церемонии. — Той спря. — Нали не ти се върти в ума…
— Божичко, не. Той е привлекателен. Това е очевидно. Но аз едва ли съм негов тип. Винаги съм смятала, че надценяват съблазняването като похват при водене на разпит.
Харланд понечи да каже нещо, но се отказа.
— Какво?
— Нищо… Виж, искам да си внимателна през следващите дни. — Той я хвана за ръка и я поведе по-надалече от сградите. Слънцето потъваше зад планините, като къпеше пейзажа в мека кайсиева светлина. През една пролука в дърветата се мярнаха две пурпурнозелени чапли, които пристъпваха гордо и ловуваха в плитките води. Зад тях се рееше синьо рибарче.
— Фойзи бе прав — каза тя. — Това е необикновено място. Красиво до степен, която понякога е отвъд възприятията ти.
— Сериозно ти казвам, Айзис — твърдо каза Харланд и я дръпна с лице към себе си. — Ако Лоз дори и за момент усети, че всъщност дебнеш него и използваш за това разпита на Хан, ще си имаш неприятности.
— Фойзи е тук — каза тя. — Хората му са из целия остров, въпреки че остават невидими. Освен това имам още едно преимущество — фактът, че преминах през толкова препятствия, за да освободя Хан. Никой не би могъл да се усъмни в това доколко той е ценен за нас. Още повече че над десетина човека прелетяха тук от Англия, за да участват в операцията. Лоз не би могъл да се усъмни. Това беше блестящ ход от страна на Текман. Просто ми се иска да ни беше казал, това е всичко.
Върнаха се до къщичката и Фойзи им съобщи, че камионът вече чака на източния бряг. Харланд взе багажа си и двамата с Херик слязоха до брега на реката. Харланд й залепи непохватна целувка, която пропусна бузата и попадна върху плата на качулката й.
— Фойзи, да се грижиш за нея — подвикна Харланд.
— Какво се канеше да кажеш преди малко? — попита тя.
— Това, че Текман те е оставил на този остров без обичайното многобройно подкрепление от пухтящи, червендалести офицери от службата с определена цел.
— Благодаря ти! Вече се бях досетила.
Той измъкна един Валтер Р38 заедно с шест пълнителя от джелаба си и й ги подаде.