— Спри! — През лицето й премина израз на силна омраза. Без да погледне надолу, тя намери опипом подлакътника на металния стол и седна.
— Бих искала малко водка, ако имаш. — Това не й беше присъщо. Беше я виждал да пие само вино. Той се отправи към минибара твърдо решен да се успокои.
Върна се на масата и постави ръката си близо до нейната.
— Ева, бих направил всичко, за да те задържа до себе си. Всичко. Ти знаеше колко много те обичам. Трябваше да ми помогнеш, да ми покажеш как да разговарям с теб и да те изслушвам.
— Не можеш да обясняваш това на мъжа. Той или знае как или не. Ти не знаеш, Боби. Заради това спрях да те обичам. — Тя замълча, за да обмисли думите си. — Не, това не е истина. Не спрях да те обичам. В теб има много неща, които са прекрасни, просто любовта ми към теб не бе достатъчно дълбока, за да продължавам да толерирам начина, по който ме пренебрегваше.
Очевидната истина в думите й жегна Харланд. Тъкмо за това си беше тръгнала. Не му бе казала, защото бе наранена и обидена.
— Божичко, съжалявам! — каза й той. — Наистина не знам как да направя така, че…
— Няма смисъл. Ти си, какъвто си. Знам защо си такъв. През главата ти е минало толкова много — мъченията, рака. Тъкмо заради това не те бива в говоренето. Трябвало е да имаш някого до себе си тогава. Болката е проникнала твърде дълбоко.
— Имах някого. Но не това е причината да съм толкова лош с теб. Стената, с която се огради, беше непристъпна. Знаеш го.
— Да — с кимване се съгласи тя. — Знам.
Известно време отпиваха от чашите си без да си говорят. Той попита за майка й.
— Има рак. Разпространява се много бавно, но тя линее с всеки ден. Лекарите са много добри, а и имаме две сестри, които са постоянно при нея, така че мога да излизам, когато се наложи, Те бяха добри с… — Гласът й пресекна и тя спря.
— Това е толкова тъжно — единственият ти жив родственик.
— Тъкмо това ми се струва най-странно — тя раздвижи главата си насам-натам, за да може бризът да оближе врата й.
— Съчувствам ти — кимна Харланд. — Разбирам какво означава тя за теб.
Тя кимна с благодарност, запали цигара и го погледна помило.
— Какво правиш в Близкия изток?
— Опитвам се да се присъединя към Джайди. Трябваше да са тук още вчера, но няма да тръгнат от Дамаск по-рано от утре.
— Текман ми звънна, преди да се обадиш ти. Знаеше ли?
— За да не ти дойде изневиделица — предположи той. — Направил е каквото трябва.
— Но това не е първото ти пътуване в Близкия изток тази година, нали? Чухме, че ООН са преговаряли с Хамаз преди три месеца. Ти ли беше?
Той сви рамене.
— Дори и да преговарям с Хамаз, нямаше да мога да ти кажа за това, Ева.
— Не говоря за сега — говоря за преди.
— Отговорът ми е същият.
— В такъв случай ще приема това за „да“.
Той не се стърпя да не я постави на тясно след разменените реплики.
— Засекли са те на „Хийтроу“ и са те проследили до убежището в Кенсингтън в същия ден, когато беше убит Норкуист. Прегледаха записите от охранителните камери от деня и те откриха на тях.
Тя не реагира веднага.
— Виж какво, ако ще водим този разговор, трябва да слезем до басейна или да отидем на плажа.
Те слязоха един етаж надолу, измъкнаха се през пожарния изход и се отправиха към плажа, където свалиха обувките си и се насочиха към редицата плажни чадъри.
— Чакаше на опашката с вицеадмирал Норкуист в залата за пристигащи — подхвана той. — Започна да подозира нещо, след като ти на два пъти изпусна нещата си. Разбра, че ти се опитваш да завържеш разговор с него, и каза на нашите хора да те проследят.
— Нима — безучастно отвърна тя.
— Разбраха също, че самолетът ти е пристигнал преди няколко часа и че си отишла на имиграционния контрол едва когато са обявили неговия полет от Рейкявик. Планирала си го. До хотела ли трябваше да го проследиш? Да го свалиш… нещо от тоя сорт. — Не последва отговор. Предполагам, че Норкуист е бил голяма плячка за теб. Да разбереш какво говори на британското правителство?
— Текман ти е разправил всичко това — изхриптя тя и прочисти гърлото си. — Още ли работиш за британското разузнаване, Боби?
— Не — отговори й той.
— Те не предоставят информация просто така. Какво направи за тях?
Отново бяха извадили рапирите. Той се зачуди, доколко тази игра бе била част от привличането между тях.