— Да.
— Защото?
— Смятахме, че Лоз знае или се досеща за това, че Норкуист е в контакт с нас и е издал подробности за сделките му. Норкуист беше заменяем.
— Разбирам. Но между размяната и смъртта на Норкуист съществува връзка — не бива, също така, да забравяме, че смъртта му вероятно бе причинена от заблуден английски куршум, което означава, че Лоз трябва да е знаел за плановете на Норкуист преди вас. Една дузина или повече мъже е трябвало да си купят билети и да координират времето си на пристигане на „Хийтроу“. Това би изисквало неколкодневна подготовка. Веднага след началото на операцията, когато всички заподозрени са във въздуха с направление Лондон, някой си се изтърва, че американски дипломат ще бъде свитнат на „Хийтроу“, и то чрез уебсайт, за който се знае, че е наблюдаван. Ето ти я диверсионната стратегия.
— Стана дори по-добре отколкото го бяха замислили заради закъснението на самолета му — каза тя.
Харланд се облегна в стола си и кръстоса ръце зад врата си.
— Това означава, че Сами Лоз го е планирал или най-малкото бил е един от хората, които са го планирали. Странно е, че на Текман не му е хрумнало досега.
— Не би могло. Той не знае за далаверата между адмирал Норкуист и Сами Лоз. Само ние знаем това.
— Така е, но той подозираше нещо, защото ме помоли да наглеждам Лоз. — Замълча. — Тъкмо с него бях.
— С Лоз? — Тя беше шокирана. — Нашите хора го търсят под дърво и камък. Къде е? Трябва да ми кажеш.
— Не мога.
— Трябва.
— Не мога. Ще се хвърлите с главата напред и може да загинат други хора.
— Но той е в британски ръце, нали?
— Нещо такова.
— Ще трябва да предам това на моите хора веднага. За Бога, не можа ли да ми го кажеш по-рано?
— Оперативна сигурност — ухили се той.
— Майната ти!
— Изобщо не трябваше да ти казвам, Ева.
— Не разбираш ли? В момента работим върху това заедно. Има неща, които само ние можем да сглобим в едно цяло.
— Естествено, подобна идея ме изпълва с радост, но… Прости ми, но в момента гледам на мотивите ти с неприятно подозрение, Ева. Знам на какво си предана — на майка ти и на Мосад. Моя милост се нарежда твърде назад в списъка.
Тя запали цигара и издиша струя дим.
— Не мога да отрека, че си прав. Но това не е въпрос на преданост. Става дума за взаимноизгодно сътрудничество.
— Звучи като фраза от комунистическата ера. Както и да е, аз съм извън играта. Ще кажа на Текман това, което научих от теб, но след това се присъединявам към Генералния секретар и се връщам към работата си.
— Преговори с Хамаз?
— Не, службата на специален съветник на Джайди.
— Още един от пациентите на доктор Лоз — язвително каза тя. — И при него ли докторът ходи на домашни посещения, както в случая с Норкуист?
— Ти си добре информирана — отвърна Харланд. — После й разказа за собствените си проблеми с гърба и за уменията на Сами Лоз. Но това не изглеждаше да й е особено интересно.
— Ще бъде ли подложен на проверка в Англия? — внезапно попита тя.
— Вероятно.
— Има информация, че е бил арестуван. Американците знаят ли за това? Те също го издирват.
— Това е доста деликатен въпрос. Струва ми се, че никой не знае, че ние го държим.
Тя изглеждаше озадачена.
— Как така?
— Той не е под официален арест.
— Имаш предвид, че не е при вас?
— Не съм напълно в течение на ситуацията — отговори Харланд.
Тя извади клетъчен телефон от дамската си чанта и се изправи.
— Трябва да докладвам за това. Съжалявам, твърде важно е, за да го отлагам.
Тя се отдалечи на известно разстояние на плажа и се обади. Погледът на Харланд пробяга между гърба й и двамата мъже, които се бяха настанили в сянката между басейна и задната част на хотелското фоайе. Като я наблюдаваше, той реши, че още я обича, по-скоро още се нуждае от нея, ала нейната склонност да го наранява, способността й да го отреже от живота си, задушаваха това чувство. Вече беше постъпвала така на два пъти и той не изпитваше и капчица съмнение, че би го направила отново дори и да дойде при него след смъртта на майка си. Характерът й бе хлъзгав до патологични размери.
— Доволни ли останаха? — попита я той, когато тя се върна. — Заслужаваше ли си екскурзията?
— Да — кимна тя. — Благодаря ти за това, Боби.
— Е, поне не ти се наложи да преспиш с мен, за да получиш тази информация.
— Подобна забележка не ти отива.
Харланд почувства гузно задоволство от това, че все още може да я уязвява.
— Пак старата игра, нали? Това правеше, когато се срещнахме за пръв път в Рим. Красивата лястовица от Изтока, която запленява всички онези уморени чиновници и политици.