Докато таксито пълзеше през пиковия трафик по Вохол бридж роуд към централата, телефонът й отново звънна.
— Здравейте, обажда се Леонард Джей.
— Здравейте — неуверено отговори тя.
— Доктор Джей от Оксфорд.
— О, да. Имате ли някакви резултати?
— Да, тъкмо затова се обаждам — кисело рече той. — За мен е важно да ви ги предам колкото се може по-бързо, тъй като сте поръчали спешно обслужване и вече сме получили заплащането си. Щях да ги изпратя по пощата, но изрично сте ни инструктирали да ви съобщим резултатите от анализа лично по телефона.
— Точно така е. Какви са резултатите?
— Ами беше трудно с първия образец, защото, независимо че материалите от един индивид преобладаваха — деветдесет процента от образците от кожа и коса бяха на този индивид, — имаше следи и от други хора. Така че предположихме, че вие се интересувате именно от този човек и направихме цялостна картина на генетичния му профил. — Той си пое дъх.
— Вторият образец, който получихме преди десет дни, беше от един човек. Нямаше замърсяване на пробите, с което да се борим и ние…
— И? — нетърпеливо го прекъсна тя.
— За да отговоря на въпроса, който поставяте в писмото си — двата образеца са от различни хора.
— Сигурен ли сте в това?
— Толкова, колкото и за всичко друго. Правим много съдебномедицински експертизи, мис Херик, и по отношение на вашите образци сме приложили същите строги критерии, както и при доказателствен материал за криминални дела. Това са двама различни души. Абсолютно сигурен съм в това. Малко ме притесняваше това, че образец „Б“ — вторият, който ми изпратихте — може да съвпада с някое от замърсяванията в първия образец. Направихме анализ, който показва, че „Б“ не съвпада с никоя от следите в „А“. Няма никакво съмнение за това.
Херик притисна с пръст ухото си, когато таксито изрева, за да хване светофара на Вохол бридж, и попита дали могат да й изпратят резултатите по куриер.
Доктор Джей я увери, че това няма да представлява проблем.
— Има ли нещо друго, което можете да заключите от двата образеца? — попита тя.
— Всъщност има. И двамата са от мъжки пол и са от Средиземноморската раса.
— Можете да твърдите това със сигурност?
— Последните научни достижения ни дават възможност да докажем, че и при двамата мъже на Y-хромозомата има мутация, характерна за населението от Близкия изток. Този маркер наистина беше много полезен в изучаването на миграционните тенденции в древността. Освен това може да се установи различие в Y-хромозомата на мъжете от Северна и Южна Европа.
— Значи можете категорично да твърдите, че нито един от образците не е от мъж от англосаксонски или индуски произход.
— Е, не категорично, но може да се направи изводът, че двамата произлизат от, общо взето, сходен генетичен фонд.
— Можете ли да кажете дали не са били араби, например?
— Да, това определено може да бъде доказано.
Таксито подмина малко главния вход и Херик помоли шофьора да изчака, докато завърши разговора си.
— Но за да бъдете сигурен — попита тя, — трябва да повторите теста с нови образци, така ли е?
— Ох, не мисля, че има кой знае какъв смисъл. Смятам, че няма какво да ни притеснява, стига да не възнамерявате да внасяте анализите като доказателства в съда.
Тя му продиктува един адрес в централен Лондон, който използваше като пощенска кутия, и затвори телефона.
От пръв поглед се виждаше, че кабинетът на Шефа е станал жертва на екзорсистки сеанс за прогонване на зли духове. Книгите за Съветския съюз и Близкия изток от библиотеката на сър Робин Текман, семейните му фотографии и колекцията му от пейзажи от Кавендиш Мортън бяха подпрени на стената отпред. От другата страна на входа чакаха да влязат в кабинета някакви трофеи от турнири по ръгби, които тя си спомняше от кабинета на Спелинг, както и нов широкоекранен телевизор.
Прекара няколко минути в коридора преди помощникът на Спелинг да я покани вътре. Виго и Спелинг седяха от едната страна на облицованата в кленов фурнир конферентна маса, която също бе мигрирала тук от кабинета на Спелинг по някое време през уикенда. Виго й направи знак да седне на отсрещната страна на масата. Спелинг въобще не погледна към нея, но вече й бе ясно, че каленият в битки генерал се опияняваше от новата си власт и решимостта, която се очакваше от него.
— Нямаме много време — каза той и свали очилата си. — До един час трябва да съм на Даунинг стрийт за среща с КОБРА. Уолтър, къде са останалите?