— И знаете, че той е алжирец?
— Да, от Оран е. Знам това, защото баща ми е служил в Алжир. Била съм в Оран.
— И този човек беше образован и необщителен, затворен в себе си?
— Дойде в апартамента само веднъж с Хасан. Никога не идваше с другите. За тях той беше загадка. Но беше учтив и възпитан. Почти нищо друго не си спомням за него.
Херик затвори, като си мислеше колко бе жалко, че Хелен Жюнал не е на работното си място в Брюксел, където можеше да й изпрати по електронната поща някоя от снимките на Рахи от „Хийтроу“. Можеше още сега да разбере дали опитът й да свърже Рахи с Яхая или Якуб ще се увенчае с успех или не. Въпреки това тя извади една снимка от архива си и я сложи в прост бял плик, като си мислеше, че няма начин да не й потрябва през следващите няколко дни. След това взе бележките от разговора си с Жюнал и тръгна да търси Долф.
Той беше заедно с Лапинг и Cap в една от конферентните зали близо до кабинета на Шефа, а лаптопът му беше свързан към прожекционния апарат в залата. Мъжете се бяха изтегнали удобно на различни места в залата и гледаха архива на фотографа от гражданската война в Босна — кадър по кадър от изнемощели лица, които гледаха от миши дупки в руините на сградите. Имаше снимки на мъже, молещи за пощада, на панически бягащи по улиците жени, на босоноги деца, скитащи безцелно из заснежените ями и на сръбски стрелци, които наблюдаваха невъзмутимо целите от позициите си.
— Всичко това е от деветдесет и трета и деветдесет и четвърта — обясни Долф, след като поздрави Айзис за добре дошла с бърза целувка. — Фотографът е подредил архива по дати, а не тематично. Прекарал е първите месеци на зимата на деветдесет и трета на единия от двата фронта, попълнени с бойци от бригадата на муджахидините. Би трябвало да стигнем до този материал всеки момент.
Хирик си напомни, че никой от тях не знае, че Рахи вече е заподозрян номер едно. Лапинг бе стигнал близо до истината с наблюденията си за поведението на Рахи на летището, но не бе направил няколкото допълнителни стъпки до логическото заключение. Още по-важен бе фактът, че те не знаеха за възникналата спешност за издирването на Яхая и Лоз. Шефът бе подчертал изрично, че тя не трябва да споменава и думичка за това.
След четиридесет и пет минути безплодно взиране в груповите фотографии от фронта, те изчерпаха частта от архива, която представляваше интерес за тях.
— Този фотограф — попита Херик — спомня ли си за някой като Хан или Лоз?
Долф поклати глава.
— Или някой друг, който е от значение?
Долф отново поклати глава.
— Една халба ще ми дойде добре. Какво ще кажете да се почерпим отвъд реката, момчета?
Херик попита дали са гледали общи снимки на войници, преди тя да дойде в залата.
— Няколко.
— Искам да ги видя.
— Защо? — малко рязко попита Долф.
— Защото ти не знаеш какво търсим.
— Търсим Хан и оня тип Сами Лоз.
— Да, но никой от вас не ги е виждал на живо, а на фотографиите може да има и някой друг, който да е от значение. Този човек е правил снимки по време на най-решаващия период от войната.
Долф се втренчи в монитора си, за да издири съответните файлове, а Лапинг излезе да вземе кафе за всички.
Най-сетне Долф намери снимките от средата на ноември 1993, на които се виждаше група мъже, бутащи изгорял камион. Земята бе посипана с рехав сняг, а небето грееше ярко. В короните на дърветата блещукаше лед. Мъжете бяха навели глави надолу и влагаха цялата тежест на телата си в усилието да бутат камиона, а лицата им се виждаха в профил. Играта на сенките по снега, енергията, която лъхаше от телата на мъжете и интересната форма на разрушеното возило обясняваха защо окото на фотографа е било привлечено от сцената и защо пръстът му е останал на бутона за цели осем кадъра. Долф прехвърли кадрите бързо, постигайки почти анимационен ефект. По настояване на Херик те се върнаха в началото и ги разгледаха бавно. На четвъртата снимка тя извика високо:
— Спри тук! — отиде до стената и посочи към главата на единия от мъжете, който бе повдигнал лице на светлината и гледаше към обектива. — Можеш ли да го увеличиш? Тук, участъка в предната част на камиона.
Долф маркира участъка с мишката и щракна няколко клавиша.