Кой е тоя, мамка му? — попита той, когато снимката се проектира на стената.
— Това — каза тя, като извади фотографията от плика и я плясна на стената — е Юсеф Рахи, известен още като Яхая или Якуб. Вижте сами.
Долф стана и се взря в двете фотографии. Отне му няколко секунди да проумее значимостта на съвпадението.
— Айзис, ти си era ти чудото! Този е главният. — Той се замисли за момент. — Всичко, което се случи сутринта с Виго и Спелинг е заради факта че ти вече си знаела това. Ти си очаквала, че ще откриеш Рахи на тези фотографии, поне него търсеше.
Тя кимна.
— Да пукна дано!
Всички се приближиха до стената и сравниха двете снимки.
— Погледнете и това тук — посочи Айзис. — Тоя дръгливия с брадата. Абсолютно съм сигурна, че това е Сами Лоз.
— Щом казваш — рече Долф. — И Хан ли е тук?
Тя проучи всяко лице поотделно.
— Не.
Проницателните очи на Долф отново потърсиха нейните.
— Как разбра за Рахи?
— Книжарницата — намеси се Cap. — През онази нощ си докопала нещо, нали?
— Христе, голяма работа си! — каза Долф. — Откога знаеш?
— От тази сутрин знаем, че Рахи не е бил убит в Ливан. Тялото е на друг човек. — Тя обясни за пробите, които беше изпратила на лабораторията, и за записа, на който Сами Лоз говореше на Хан и от който тя бе чула името Яхая.
— Значи всички съдбоносни връзки са били направени в Босна — заключи Лапинг.
— Да, именно заради това трябва да разберем кои са тези хора. — Тя заби пръст в лицата на останалите мъже на фотографията. — Ще трябва да разнищим всички кадри, да увеличим по цифров път всяко лице от снимките.
— Мога да ти кажа отсега — намеси се Cap, — че нито едно от тези лица не се е мяркало на „Хийтроу“ през оня ден. Знам физиономиите им наизуст.
— И май точно в това е смисълът — каза Лапинг.
— Внимание, дами и господа — призова Долф. — Рядката каша, която минава за мозъка на Джо Лапинг, най-сетне се раздвижи.
— Да, ама ти не се сети, Долфи — отвърна Лапинг. — Айзис те остави да й дишаш праха.
— Да ти го начукам, Джо! Заяждаш се само защото в Сараево не остана и една уличница, дето да не е пробвала коледната пижама на майка ти!
— Не ми се ще да ви развалям купона — Херик не намираше сили да се разсмее, — но нямаме време за това. Трябва да разберем кои са тези хора. Ако трябва, докарайте фотографа в Лондон и качете оная жена Жюнал на самолета от Скиатос. Трябват ни всички ресурси, които можем да докопаме. Всички, които са били там — журналисти, хуманитарни работници, войници. Накарайте Службите за сигурност да ги съберат и им прожектирайте слайдовете. Ще трябва също така да сравним лицата на тези мъже с всички снимки, които имаме на файлове.
— Какъв е толкова зорът? — попита Долф.
— Не знаем — отвърна тя.
Тримата мъже се спогледаха смутени от настойчивостта в гласа й и неприкрития й заповеднически маниер.
28
Операцията по арестуването на деветимата заподозрени трябваше да започне в ранните утринни часове на сряда, тъй като на силите по сигурността в Европа им бяха необходими около тридесет часа, за да се подготвят. Огромни количества детайлизирана разузнавателна информация вече течеше с пълна скорост от Бункера към разузнавателните служби в Париж, Рим, Копенхаген, Стокхолм, Будапеща и Сараево. Наред с останалата информация се изпращаха и имената, адресите и фотографиите на членовете на помагаческите ядра. През последните часове на съществуването си РАПТОР предаваше всичко, което бе складирал и засекретил досега.
До късния следобед на понеделника, когато Херик заедно с Колин Гътри отиде в кабинета на Шефа, в списъка за арестите имаше двадесет и четири имена, включително и двадесет и три жени помагачи. Шефа ги информира, че местните служби постепенно изземат наблюдението над заподозрените, макар че в някои случаи те вече очевидно бяха запознати с ежедневната програма на тези субекти не по-зле от англо-американските наблюдаващи. Техническото оборудване за наблюдението работеше непрестанно така, че всяка страна да може да включи живите връзки, които все така мъждукаха на екраните дълбоко под земята в Нортхолд по двадесет и четири часа на ден.
Президентът на САЩ и британският министър-председател бяха обзети от необичаен дух на международно сътрудничество. РАПТОР вече щеше да бъде представян като първоначално разследване на, както го формулира един дипломат, „морфологията на терористичните клетки“ — упражнение, което имаше за цел да облагодетелства всички западни съюзници. За да се прикрие фокусът върху мъжете от „Хийтроу“ бе решено, принципно от правителствата на Франция, Великобритания и САЩ, хвърлената мрежа да включва също и заподозрени, които не са от групата от летището. Поради тази причина бяха включени и правителствата на Дания, Белгия и Испания, които бяха помолени да арестуват хора, наблюдавани по други оперативни задачи. Испанското правителство, което в миналото бе провело, заедно с правителството на Франция една от най-успешните операции срещу Ал Кайда и свързани с организацията северноафрикански групировки, ги информира, че ще арестува трима души, живеещи в Ла Роя; французите спряха избора си на човек от Марсилия; датчаните и белгийците разполагаха с много заподозрени, които можеха да бъдат задържани за разпит, ако не и за същински арест.