Всички надежди за информационно затъмнение бързо бяха забравени. Броят на хората, замесени в операцията, беше твърде голям, за да се контролира успешно изтичането на информация, затова бе решено да се извлече максимална полза от ситуацията чрез излъчването на съвместно изявление на американското и основните европейски правителства за безпрецедентното сътрудничество между националните разузнавателни служби. Руснаците бяха информирани на основание на факта, че сирийският заподозрян Хафиз ал Бакр бе служил в Чечня и бе свързан с групировка, която планираше нападение над руско посолство.
— Интересно как се обръщат нещата — изкоментира Шефа.
— Знаете, че моето твърдо убеждение бе, че идеята да запазим цялата информация за себе си беше колкото наша, толкова и на американците. Подмазвачество.
— Цената, която Уолтър предложи, за да се настани отново в креслото.
— Предполагам — Шефа се унесе в мисли без следа от злост.
— Трябва да отбележа, че в известна степен се направи на глупак с Юсеф Рахи, още повече че така и не можа да изкопчи нещо от него. Разбира се, ще трябва да получим отчета на Виго колкото се може по-скоро. Преди да преминем към книжарницата.
— Ще претърсите книжарницата на Рахи? — попита Херик.
— Да, по някое време утре вечерта, преди другите арести. Но не искам мястото да бъде задръстено от тежковъоръжени мъже от Специалния отдел. Уредил съм нещата така, че да приключиш с проучването на мястото точно преди да влезе полицията. Но първо искам да се видя с Виго.
— Ами снимките от Босна?
— Ще задържим до утре сутринта. За момента е достатъчно, че си установила факта, че Рахи е бил в Босна. Деветдесет и девет процента сме сигурни, че той е човекът, известен като Яхая, а ти осигури негова фотография от този период. Никак не е зле за един ден, Айзис.
Тя кимна и усети как жизнените сили изведнъж я напуснаха. Шефа забеляза изражението в очите й.
— Знам, че от дълго време се занимаваш с това, но наистина ще се нуждая от теб през следващите дни. Опитай се да поспиш тази вечер. Не прекарвай с Виго повече от час. — Той й даде адрес в Холънд парк. — Вземи Харланд със себе си. Той знае как да се оправи с тази отрепка.
— Харланд?
— Да, вече трябва да е в хотел „Браун“. Помолих го да ти помогне.
— Харланд? — повтори глупаво тя. — Какво прави той тук? Мислих, че е в Средния Изток.
— Не, тук е. — Изморените му очи се намръщиха леко. — Не отиваш да стряскаш Виго с въпроси. Просто му обясни, че искаме подробен доклад на отношенията му с Рахи. Ако се заинати, кажи му, че на всяка цена ще бъде повдигнато дело.
По принцип Херик би се зарадвала на завръщането на партньора си, но сега напусна Вохол крос без особен ентусиазъм. Но настроението й се оправи, когато видя Харланд ухилен на бара. Само преди няколко дни го беше видяла да се качва на лодка по река Нил — а днес толкова беше променен, сякаш бе отсъствал цели седмици. Попита го защо е толкова доволен от себе си.
— Не съм — отвърна той. — Животът ми се видя изведнъж изпълнен с възможности.
— Знам, че беше тръгнал за Дамаск. Бог ли намери там или нещо друго? Какво се случи?
— Нищо няма да ти кажа и не е нужно да си толкова кисела, Айзис. Хайде да пийнем нещо. Изглеждаш малко уморена.
Той се обърна и поръча два коктейла „Сохо космополитън“ и за всеки случай изброи съставките: една доза цитрусова водка, една доза руска портокалова водка, контрьо, боровинков сок, прясно изцеден лимон и резенче лимон. Плюс две много студени чаши.
Изпиха коктейлите си церемониално и когато приключиха, Харланд потри ръце:
— А сега да отиваме при Виго.
Взеха метрото за Холанд парк, което беше пълно с потни чиновници, и след това повървяха малко пеша. Вечерта беше топла. Харланд съблече якето си и го метна през рамо. Херик забеляза колко млад изглеждаше, дори на фона на залязващото слънце косата му да изглеждаше повече кафява, отколкото сива.