Стигнаха до величествения вход на къщата, в която живееше Виго. Харланд натисна звънеца за няколко секунди. Чуха сигнала и в коридора ги посрещна много елегантна и нервозна жена на средна възраст.
— Давина, това е Айзис Херик — леко се поклони Харланд. — Тук сме за срещата с Уолтър.
— Той ви очаква — покани ги Давина Виго. — Мисли, че бихте искали да пийнете нещо в градината.
Виго стоеше под шарената сянка на огромен кестен. Поздрави ги с презрителен поглед и с ръка им посочи къде да седнат. Херик забеляза, че Давина беше скръстила нервно ръце до френските прозорци.
Той им предложи по чаша „Пимс“, но и двамата отказаха.
— Айзис е тук, за да ти зададе няколко въпроса.
— А ти защо си тук, Боби?
— Защото искам.
— Но…
— Няма но, Уолтър. Доколкото знам, трябваше да си в затвора. Ако беше заведено дело срещу теб заради последната операция, нищо от това нямаше да се случи. На косъм си да бъдеш арестуван още сега, така че…
— За какво?
— Съучастничество в обир в къщата на Айзис — първо. Но това е само началото. Искат те мъртъв, Уолтър. Това, от което се нуждаем, е точни отговори на въпросите ни и още повече всичко, за което се сетиш, всяко малко подозрение което имаш относно Юсеф Рахи, познат още като Яхая.
Той отново примигна тежко и бавно.
— Да, разбира се — тежко изпусна дъх Виго. — Откъде искате да започнем?
— Как се срещнахте? — Херик го погледна остро.
— На разпродажба на арабски ръкописи. Рахи беше там да ги разгледа, преди да бъде намерен купувач за тях. Видях го на представянето. Поговорихме си.
— Кой направи първата крачка? — попита Херик.
— Не си спомням.
— От това, което се сещаш, смяташ ли, че си бил мишена? — настъпи Херик.
— Очевидно да — процеди той агресивно. — Но тогава мислех, че ще ми помогне да разбера ГИА — Групировка ислямска армия. Ислямистите водиха борба във Франция. Имахме усещането, че търсим ислямския еквивалент на клането в Камбоджа.
— Със сигурност е било така. Той е бил в Босна заедно с всички тях — отбеляза тя.
Виго въздъхна.
— Лесно е да се говори така при свършен факт, но нашата работа включва добре премерени рискове…
— И когато започнахте да се сближавате, той ставаше по-открит — продължи Херик, като си отбелязваше нещо. — Сподели ли нещо важно?
— Да, спомена ми имена, свързани с арестуването на заподозрени след 11-ти септември.
— Ти се включи и разбра за хората, които минаваха през книжарницата и търсеха помощ в Лондон. За това ли става въпрос?
— Да, информацията, която даваха, винаги беше точна.
— До каква степен беше проучено миналото му?
— Колкото беше необходимо. Историята за неговото възпитание, работа и животът му в Алжир беше доста посредствена.
Виго видимо заговори по-спокойно.
— Ти ли измъкна брат му и семейството му? — попита Херик. — Къде са сега?
— В един приют в Англия.
— Виждал ли си брат му? Можеш ли да ми го опишеш? Къде точно живее?
— Казва се Джамил Рахи и живее в Бристъл. Той е по-малкият му брат. Висок, едър, по образование инженер.
Херик извади от чантата си плик със снимки на Рахи и Сами Лоз в Босна.
— Можеш ли на тези снимки да ми посочиш човека, когото познаваш като Юсеф Рахи?
Харланд погледна снимката и видя Сами Лоз, но нищо не каза. Виго извади чифт очила за четене от джоба на ризата си и внимателно разгледа снимката.
— Да… виждам Рахи.
— Някой друг? — попита бързо Херик.
Той погледна отново снимките, върна ги обратно и посочи по-горната.
— Това е Джамил Рахи — брат му.
Херик хвърли бегъл поглед на човека с маска на главата, извади телефона си и се обади на Долф, който беше казал, че Джамил Рахи ще бъде добавен към списъка на задържаните.
— Нека да изчакаме малко — нареди тя. — Това означава, че ще бъде обвинен и в убийство. Той е важен за нас.
Тя затвори телефона.
— Мъж, който е изглеждал по същия начин, е направлявал размяната на „Хийтроу“, след като се е споразумял с Ахмад Ахктар, чистач на умивалниците на трети терминал. Той и семейството му загинаха в пожар след размяната. Мисълта ми е, че разполагаме със свидетели, които са го видели да наблюдава самолетите. Също така се е заинтересувал, когато ескортът на Норкуист напусна летището.
Виго мълчеше.
— Каква информация получаваше от Юсеф Рахи през последните дванайсет месеца? — попита тя.