— Съвсем същата като преди. Ставаше дума за неща, които е разбрал от арабите в Бейсуотър и областите около Еджуейър Роуд. Подробности за джамиите, които са посещавали, даренията и финансовата подкрепа тук и в чужбина. Всичко това беше от полза. След това с него се свърза група, чиито членове бяха предимно от Саудитска Арабия и Йемен.
— А ти посъветва ли го да стане член на тази група?
— Естествено. Изглеждаше много добра възможност.
— Кога се случи това?
— През лятото на 2001.
— А той каза ли ти уебсайта и скрийнсейвъра, който съдържа ежедневни съобщения?
Виго кимна:
— Предполагам, че това сте търсили в книжарницата.
— Много ще ни помогнеш, ако просто отговориш на въпроса — равно каза тя. Виго я погледна и тя усети как нещо в душата му се надига.
— Нямаше да разговарям с този тон, ако бях на твое място.
Харланд се изправи и отиде до стола на Виго.
— Уолтър, искам да знаеш, че дойдох тук с надеждата, че ще пречупя гадняра в теб. В противен случай нямаше да си губя времето. А сега отговори на въпроса на Айзис или утре по това време отново ще се озовеш в затвора Уандсуорт.
— Проучваше ли съобщенията на скрийнсейвъра, които идваха всеки ден? — попита Айзис.
— Забравяш, че по това време не бях част от тях.
— А кой ги проверяваше?
— ПАК и Тайните служби.
— Имаше ли нещо различно в информацията за пътуването на Норкуист?
— Мисля, че беше двойно зашифрована — отговори Виго.
— Знаем, че израелците са имали достъп до тази информация — каза Харланд. — Колко дълго продължи това?
Херик се учуди откъде по дяволите знаеше това и остави Виго да говори.
— Около две години. Не съм сигурен. Спомнете си, че веднъж бях предал Рахи на Тайните служби. Нямах много контакти с него, въпреки че го бях виждал на обиколките за продажба на книги.
— Помолиха ли те да провериш информацията за Норкуист?
Той кимна.
— Да, обадих му се и след това той ми върна обаждането в деня на размяната. Преди да напусне летището.
— Разкажи ми що за човек е Юсеф Рахи? — попита Херик.
— Много е кадърен — отвърна Виго. — Истински учен в своята област. Предполагам, че е и добър съпруг и баща. Няма характерните черти на фундаменталистите. Рядко ходи на джамия, не се моли по пет пъти на ден, спокоен и либерален човек е.
— Къде смяташ, че е отишъл? — попита тя.
— Извън Бейрут, но нямам идея къде точно.
Тя се облегна назад, остави нарочно телефона си на масата.
— Сега бих пила от онова питие — каза тя.
Виго наля „Пимс“ в каната, докато придържаше със сребърна лъжица ментовите листа и плодовете.
— Какво щеше да направиш, ако беше на наше място? — попита тихо тя. — Разполагаме с двама или трима заподозрени, които са богати, интелигентни и гъвкави. Имат планове за месеци, може би години напред, а и възгледите им за нашата работа са доста сложни. Какво щеше да направиш? Къде щеше да отидеш?
— Честно казано, има две опции. Може много да ги затрудните, ако разпространите снимките и информацията, с която разполагате за тях. Но това не би попречило да се случи плануваното за тази седмица. Така че не бих рискувал да излагам каквото и да е на показ и ще се надявам да ги заловя. Може би Сами Лоз очаква да мислим, че е мъртъв, а Юсеф и Джамил Рахи изобщо не подозират, че сте по петите им. Бих се възползвал от това малко предимство.
— По какъв начин?
Той си пое дълбоко въздух и се загледа в рояка мушици, танцуващи на слънчевата светлина. В далечината се чуваше кос.
— Мисля, че няма сигурен начин. Но ако Юсеф не знае, че сме по петите му, Джамил също ще смята, че е в безопасност. Според теб Джамил е ключова фигура в случилото се на „Хийтроу“. Аз ти предлагам да го намериш и като за начало започни да подслушваш телефона му. Ако има някакви атаки, то Джамил със сигурност ще е замесен. От това, което казвате, разбирам, че и преди е убивал собствените си хора. След това идва моментът с джамията. Казвате, че Джамил се е свързал в джамията със съдружника си от „Хийтроу“. Мислите ли, че става дума за джамията на Кейбъл роуд в Белсайз парк, онази, която Юсеф Рахи посещаваше, онази, за която се смята, че е под влиянието на Шейх Абу Мухсана?
Херик кимна.
Виго продължаваше да говори, без да обръща внимание на враждебността на Харланд, като прилагаше и професорския си маниер, който бе използвал при Трета група Юг в Бункера. Накрая дори Харланд слушаше и кимаше с неохота. Обсъждаха начините, с които да накарат Джамил да подскаже къде е. След това добави, че това трябва да стане преди нападенията на континента така, че да изглежда случайно, но и да стресне Джамил.