— Тези хора не са безстрашни — каза той. — А и както Сенека казва: „Страхът винаги застига онези, които го предизвикват; никой, който предизвиква страх, не е безстрашен.“
— Нека не се отклоняваме от темата — каза Харланд.
— Смятам, че Сенека винаги се придържа към темата.
— Разбирам защо го четеш — каза Харланд. — Не знам дали Шефа иска нещо повече от това да бъдеш изпитан.
— Ще видим — колебливо каза той, докато проучваше Айзис. — В крайна сметка всички сме били лъгани и правени на глупаци, нали? Сега разбирам, че ние с теб, Боби, никога не сме се гледали в очите; както казва жена ми, с теб имаме история. Бих казал, че с вас сме най-добрия екип, който може да работи по този случай. Аз познавам Юсеф и Джамил Рахи, а вие двамата Сами Лоз. Ние сме в естествени предни позиции. А и чрез контактите ви в МОСАД ще изградим чудесен екип.
Харланд се сепна така, че Херик го забеляза.
— Съгласна съм с Харланд — каза тя. — Няма да стане.
— Добре, обмислете го тази вечер. Ще разбера, ако не се чуем с вас или с Шефа ви.
Херик и Харланд се изправиха.
— И моля ви, без повече заплахи. Както аз, така и вие знаете, че не могат да ме осъдят. При още подобни разговори ще стъжня живота на сегашното правителство. Кажете това на Текман. Знае, че съм способен да го направя.
— Предполагам, че по този начин си успял да увиеш пипала около Спелинг — каза Харланд.
Виго се изправи тежко и тръгна към една леха с ириси.
— Ще очаквам утре да ми се обадите.
— И още нещо — извика Херик след него. — Искам да си признаеш, че къщата ми беше претърсена от хората на Маренглен.
Виго спря насред пътя си.
— Искахме да видим с каква информация разполагаш, Айзис. Знаехме, че не си гледала компютъра просто така. Зам. — директорът също искаше да узнае. Може да го приемеш като законна операция.
— Законна операция с въоръжени албански наемници?
— Така трябваше да стане — каза Виго, докато вървеше към цветята.
29
Те отново вървяха по Холанд Парк Авеню.
Херик затвори телефона, след като разговаря с единия от двамата помощници на Шефа.
— Ще ми се обадят по-късно — каза тя на Харланд, — но не знаят кога точно. Не бих искала да ни намери в ресторант, като се обади. Имаш ли нещо против да приготвя вечеря вкъщи? Имам нещо като градина, ще хапнем там.
Харланд вдигна рамене в знак, че е съгласен. Отбиха се в един магазин наблизо, за да вземат вино и сурово месо.
— Виго е абсолютно копеле — каза тя, като си тръгваха от магазина. — Не ми е ясна тази игричка. Какво иска?
— Влияние — отвърна Харланд, докато махаше на едно такси. — Той харесва усещането за власт и иска признание — клубове, лов, маркови дрехи. По някакъв начин той е невъзнаграден сноб и в личен, и в обществен план. Въпреки това е проницателен — добави той, докато се качваха в таксито.
— О, да и то много, но по някакъв начин това го разочарова повече. Целият този талант и докъде го докара? Разочарован е, че играе незначителна роля в последния етап на тази операция.
— Мислиш ли, че Текман ще го залови? — попита тя.
— Да, той очакваше съдействие от негова страна. За него Виго е като отворена книга, защото Текман иска всичко, което и Виго иска. Текман усеща желанията му.
Мълчаха през целия път и съзерцаваха Лондон, който се къпеше в нощното небе. Когато пристигнаха, Херик отиде да се преоблече и помоли Харланд да разчисти сухите листа от верандата и да почисти столовете и масата.
В градината беше истински хаос. Един старателен градинар щеше да почиства, да подрязва растенията, да разравя земята, а преди пет години Херик просто купи храсти, лози и увивни рози, посади ги и ги остави да се оправят сами. В резултат, розите се бяха разпрострели над храстите и се бяха сврели в двете ябълкови дървета на съседите, като по този начин им пречеха да надничат.
Тя не се стараеше много в готвенето. Докато Харланд отпиваше от виното си, я наблюдаваше през кухненския прозорец как набързо направи салата, след това надве-натри обработи месото и гъбите. Двайсет минути по-късно всичко беше готово и тя го сервира на масата.
— Чувате ли се с баща ти? — попита той.
— Вчера. Планираме пътуване, след като свърши всичко. — Тя отчупи края на франзелата и започна да яде пържолата си. — Всъщност нямам търпение. Знаеш, че ме уволниха тази сутрин и някоя си Сесил насила ме измъкна от сградата.
— Не ти личеше. Отмъщението е рядкост в работата ти.
— Все още правата ми не са официално възстановени.