— Как е ръката му?
— Леко навехната. Имаше късмет. Пострада дясната му ръка и можеше вече да не е способен да рисува, а това щеше да го убие.
— Ти си много близка с него — каза той.
Тя смъкна очилата си и се замисли.
— И да, и не. Близки сме, защото двамата споделяхме живота си толкова дълго без майка ми. Но не знам какво става с него, както и той с мен.
— Общо взето, продължавате напред.
— Господи, как се радвам, че се върнах — тя вдиша нощния въздух, а след това замълча. — Толкова е трудно да говориш за тези неща. Всички очакват, че любовта е единствена, но не е така. Връзките, Господи, как мразя тази дума, се различават според хората.
— Но ще ти липсва. — Той забеляза погледа й и съжали, че го каза.
— Да — въздъхна тя. — Той е изключителен, свободолюбив. Ето това ще ми липсва — мисълта, че няма да има жив човек, който да е толкова независим и в същото време чудат.
Харланд си спомни Ева, която се грижеше за Хана Рат в апартамента в Тел Авив. Точно тази загриженост я беше накарала да го напусне.
— Щом искаш да говориш за толкова лични неща — продължи тя, — кажи ми какво стана в Средния Изток и защо изведнъж се разпали така?
— Не, не съм.
— Добре, кажи ми как разбра, че израелците разшифроват съобщенията до Рахи от уебсайта — онзи, който разтръби за пристигането на Норкуист в Лондон. Кой, по дяволите, ти каза това? Искам да кажа, че до тази сутрин единствено аз знаех за Юсеф Рахи. Как успя да разбереш толкова бързо? — Тя го прониза с поглед и му даде да разбере, че Харланд не може да я излъже.
Той остави ножа и вилицата си и й разказа за напрегната среща с Ева в „Плейланд хотел“. След това за връзката на Сами Лоз с Норкуист и появата на Ева на летище „Хийтроу“. Докато Харланд обясняваше, тя се пресегна да вземе една от двете останали пържоли и започна да яде с темпо, което го обърка. Той поклати глава и не можа да повярва.
— Вземи и другата — каза той с известна доза сарказъм. — Очевидно имаш нужда.
Само след секунди тя вече протягаше ръка към третата пържола.
— И така, изводът е — продължи той, като не преставаше да поклаща глава, — че МОСАД наблюдаваха всичко много внимателно и не бяха изненадани, че Норкуист беше убит. Знаеха за Сами Лоз, но не и за Юсеф и Джамил Рахи.
— Кой от двамата е важният — Рахи или Лоз? — попита тя. — Кой поръчва музиката?
— Юсеф Рахи. Всичко води към него — отвърна той. — Но напук на това ще кажеш, че е Лоз. Той е този, който разполага с парите и има по-добри контакти и в Ню Йорк, и в Близкия Изток, да не говорим за Балканите.
— От къде на къде? Рахи се укрива по-добре. Той е измислял стратегиите през цялото време.
— Виж, Айзис — въздъхна той, — нямам сили вече да мисля за това.
— Има нещо, което не разбирам — погледна го тя, като седна на края на стола. — Защо все още работиш с Текман по този случай? Сега след като РАПТОР е приключил и Текман си върна позицията, не ни достигат хора. Защо не се захванеш с Бенджамин Джайди в Близкия Изток? Радвам се, че си тук, но защо? Какво правиш?
— Благодаря — каза той, — но трябва да ти кажа, че ставаш безпощадна. — Той протегна ръка и без да се замисли, докосна лицето й. За миг тя се сепна, но след това отпусна ръка в дланта му и се усмихна едновременно срамежливо и дяволито.
— Какво мислиш за всичко това? — попита тя. — За войната между исляма и християнството?
— Господи, не знам.
— Но не искаш ли да разбереш докъде сме стигнали? И как стигнахме тук? — попита тя.
— Единственото, което знам, е, че има луди хора, които завиждат за развитието на западната технология, не понасят богатството на Запада, това са хора, които вярват, че решението на проблемите на човечеството се крие във връщането назад към нецивилизования свят и Талибанския режим.
— Но ти не си антиислямист.
— Не — той поклати глава, — просто не разбирам защо ислямът не е създал необходимата демокрация. След като хората в Южна Африка успяват, няма причина и Арабските страни да не могат.
Той забеляза, че Айзис се изпълни с енергия при мисълта за аргумента си, който подготвяше. Тя се наведе напред, а очите й изведнъж блеснаха.
— Въпреки това демокрацията може да създаде талибански режим. Това, че хората имат право да гласуват, не може да гарантира една обществена демократична система. Затова помисли, че причината е в изкривената религия, която по начало е изключително агресивна и нетолерантна. Дори може да се каже, че схващанията на ислямистите са в противоречие с демокрацията, а оттам и с човешките права, защото само демокрацията може да гарантира човешки права.