Харланд не беше виждал това качество на Айзис преди.
— Това означава, че схващаш религиозното естество на войната, а това е много трудно да се разбере от един истински демократ.
Тя се усмихна, мисълта й течеше по-бързо от всякога.
— Но със сигурност няма разлика между хора, които са поддръжници на тесногръди политически възгледи, като тези на комунистите, и ислямски фундаменталисти. Основните им позиции, независимо дали в основата им стоят политически или религиозни убеждения, са антидемократични и носят заплаха, с която всички истински демократи трябва да се справят.
— Това е крайнодясно твърдение, Айзис. В действителност ти си истински либерал.
Изведнъж оживеността в очите й изчезна. Отпи малко вино и погледът й се зарея в мрака.
— Либералът съм, но когато се изправих очи в очи със Сами Лоз миналата нощ, видях в лицето му истинска дълбока омраза. Имаше елемент на свирепост, който просто не мога да приема.
Той отново протегна ръка към лицето й.
— При други обстоятелства щях да кажа, че това е доста романтично — сепна се тя.
— Защо, какво им е на обстоятелствата? — Той прокара пръсти в косите й.
— Съжалявам, наистина е романтично. Да, така е. За моя изненада, наистина се радвам, че съм тук с теб, в малката ми хаотична градина. Просто не го очаквах, това е.
— Добре — каза Харланд, без дори сам да знае какво има предвид. — Градината ти не е хаотична, а ти си изключително привлекателна — уникално красива, колкото и да не смяташ, че си такава. — Тя се смрази в ръцете му.
— Не казвай това. Същото каза и Сами Лоз.
— Знам… знам какво ти се е случило. Филип Cap разказа на Шефа. Той беше загрижен за теб. — Той замълча за момент. — Все пак не ми каза какво им е на обстоятелствата.
— Просто усещам, че с теб трябва да направим нещо и да разрешим този случай. Да хванем Рахи. Да намерим Лоз. Да разгледаме снимките на Долф… такива неща.
За миг тя докосна дланта му с устни, след което вдигна глава.
— Защо си в Лондон? Не трябва ли да си с Джайди в Близкия изток?
— Той се върна в Ню Йорк. Нещата в Сирия не се получиха.
— Не това беше въпросът ми. Защо продължаваш да работиш по този случай?
Харланд отдръпна ръката си, а изражението му стана миловидно.
— Тук съм просто защото Текман ме помоли. Смяташе, че ще се нуждае от помощ, за да открие дали Норкуист е бил забъркан с МОСАД и Лоз. — Той спря да говори за миг и взе чашата си. — Но истинската причина е, че съвсем скоро разбрах, че Джайди и Текман са се срещнали в Кеймбридж. На Текман му станало мъчно за малкия човечец от Занзибар, запознал го с различни хора и направил поносим живота му в студената и влажна Англия. Приятели са от трийсет години и бяха изключително близки, когато Текман беше с Британската делегация в Обединените нации, а Джайди беше второстепенен служител. В един момент през последните няколко месеца Джайди разказал на Текман за някой си Сами Лоз, който живеел в Ню Йорк. Предполагам, че по това време Текман го е проучил или поне е знаел, че е бил засечен. И така, на бдението на Норкуист Джайди си уговори среща с мен. На следващия ден Текман се свърза с мен. Бяха го планували помежду си. Сега след като знаем, че Лоз е работил за Хизбула и най-вероятно е създал групировка с Юсеф Рахи, ясно е, че Джайди иска просто да предпази себе си и останалите, попаднали в тефтера на Лоз. Разбираш ли, че Джайди препоръчва Лоз на всеки. Кой знае, може и той да е запознал Норкуист и Лоз и сега да се разкайва. Напълно естествено виждаш, че с душещите наоколо израелци всеки един от нас трябва да е изключително внимателен. Информацията е власт, когато говорим за израелската външна политика. — Той замълча за миг. — Ето защо съм тук, искам да проуча тези неща. И между другото това е съкратеният вариант на историята и не искам да ме разпитваш повече.
— Добре, добре! — Тя вдигна ръце нагоре в театрален жест, че се предава. — Но трябва да признаеш, че е интересен фактът, че има няколко паралела. Това образуване на двойки — Джайди и Текман, Лоз и Рахи…
— Ти и аз — Харланд се усмихна лукаво.
— Нямах това предвид.
Той я докосна леко по ръката.
— Въпросът е дали сега ще се оставя да бъда съблазнена от теб? — Тя го погледна открито и го накара да мисли, че отново анализира това с ревностната логика, с която анализира всичко останало.
— Не е необходимо да те съблазнявам — каза той. — Предпочитам взаимното съгласие.
— Наистина ли? За мен това е като невъзможна за постигане стратегия. Как разбираш, че всичко е взаимно?