Джамил Рахи беше проследен до мезонет в една тиха уличка в Бристъл, а полицейският екип за наблюдение вече беше там. В 8.15 сутринта един полицай и член на местния офис на Специалния отдел се престориха на представители на имиграционните служби, влязоха в сградата и звъннаха. Разговорът с Джамил Рахи се предаваше в Темз Хаус чрез микрофон, който се намираше в куфарчето на представителя на тайните служби и беше сигурно, че този метод попада в златната среда между подозрение и увереност. Те му обясниха, че молбата, която е подал за политическо убежище, е била разгледана и веднага трябва да се попълни формуляр, с който всичко ще бъде легално. От другата страна на улицата имаше оператор, който се беше скрил в сервизна кола на телевизията и снимаше сцената. Тримата мъже все още разговаряха, когато се появиха първите снимки от тайния интернет сървър на Темз Хаус. На пръв поглед изглеждаше, че той е човекът от снимките, направени в Босна. След това тези снимки бяха препратени до електронната поща на служителите на Специалните служби, които се намираха на покрива на втори терминал на „Хийтроу“.
Огромният алжирец покани двамата полицаи и им предложи кафе, докато попълни формуляра. Те влязоха вътре и не след дълго успяха да монтират скрит предавател, чрез който сигналът, отправен към Темз хаус, беше много по-качествен. Джамил обаче обясни, че е запознат с този формуляр и твърдеше, че вече е попълвал един такъв.
Полицаите се извиниха. Докато се настаняваше на масата да пише, те деликатно го попитаха каква работа възнамерява да търси и дали съпругата му посещава езикови курсове. На един или два пъти отговорите му звучаха като добре премислени, особено когато единият от полицаите спомена, че при брат му Юсеф в Лондон няма да му е толкова трудно, колкото е за други емигранти. Петнайсетте минути на разговори и пиене на кафе минаха в приятелска атмосфера. На тръгване казаха, че това ще е последния път когато се срещат, а Джамил вече беше нащрек.
Пет минути по-късно полицията в „Хийтроу“ се свърза с Темз хаус. Трима от зяпачите на самолети бяха разпознали в алжиреца човека, който на 14 май стоеше с тях на терасата, както и по време на другите събития. Джамил Рахи вече беше признат за много съществен елемент от веригата действащи лица и Шефа отново погледна Херик и й намигна в знак на благодарност. Сега единственото, което трябваше да правят, е да чакат Джамил да се свърже с някого.
Мина един час, през който Шефа и Барбара Маркам, генерален директор на тайните служби, обсъдиха внезапното нападение над книжарницата на Юсеф Рахи в Бейсуотър. Тайните служби искаха незабавно да се изместят в сградата, но Шефа настояваше, че трябва да чакат колкото се може по-дълго, независимо че можеха да го направят до следващата сутрин, когато започваха арестите в Европа. Разбраха се да напуснат в 5.00 следобед с уговорката, че екипът на Тайните разузнавателни служби ще се грижи за помещението. Шефа се върна във Вохол крос и остави Долф и Херик да наблюдават, докато група външни посетители гледаха снимките от Босна. Още от предната вечер в Темз Хаус бяха повикани по спешност журналисти, дипломати, военни и дори хора на свободна практика. Всички бяха дошли навреме за кафето и кроасаните, но докато всеки един от тях внимателно наблюдаваше снимките, оставени на масата и се консултираха с картата, на която беше посочено къде са направени снимките, стана ясно, че останалите мъже от снимките няма да бъдат разпознати толкова лесно.
— Добре — каза Долф, докато последният от тях си тръгваше — все още разполагаме с мацката Жюнал. Може би Лапинг трябва да лети до Скиатос с един диск. Трябва да направи сефтето.
— По-бързо ще стане, ако я заведете до някое интернет кафе и да ги изпратите оттам — предложи Херик.
— И не се притесняваш за сигурността? — попита той.
— Майната й на сигурността, а и плюс това трябва да говорим с нея за Джамил Рахи. Тя може и да си спомни кой е. Защо не го направим?
Очите на Долф заблестяха.
— Искаш изведнъж аз да стана твоя куриер, Айзис. Защо, по дяволите, не го направиш ти?
— Извинявай — отстъпчиво се усмихна тя. — И двамата ще говорим с нея, става ли? Така ще е по-добре.
Долф все още изглеждаше ядосан.
— Изморена си. Имаш нужда от почивка.
— Да, така е. Извинявай.
— Последните няколко седмици, които прекара, бяха много трудни и все в един момент щеше да си проличи.
— Приключи ли вече?
— Наистина го мисля — ядно тръсна той, докато оглеждаше снимките.
Тя беше изморена, адски изморена. Сети се за Харланд в кухнята тази сутрин, който стоеше като упоен над чаша кафе. Не си говориха много, но тя се опита да му обясни, че не съжалява за снощи. Той беше нежен, но и малко дистанциран, като че ли мислено си припомняше силата на изживяното. Добре, помисли си тя, ще изчака и ако се окаже, че това е било само за една нощ, какво толкова. Поне беше хубаво.