— Разбира се, че е обезопасено — сопна се Херик и отново извади телефона си. — Има само две жени. — Тя използва бързото набиране, за да се обади на Шефа и да обясни ситуацията. Той й нареди да остави линията отворена, докато проблемът се разреши. Херик се върна при полицая и му каза:
— Виж, предполагам знаеш, че ние работим за министър-председателя, нали? Наложително е да ни се осигури достъп до сградата сега.
— Идея си нямам за кого работите — отговори полицаят.
Харланд беше зад нея и също се включи в спора. Но точно в този момент се обадиха и на полицая му беше казано да се отдръпне.
Херик знаеше, че вътре е пълно с хора, които вече тършуват из книжарницата, смъкват от рафтовете каквито книги им попаднат, обръщат чекмеджетата. Съпругата на Рахи и продавачката седяха на столове в края на една пътека с лавици. Ламия Рахи, така бяха разбрали, че се казва, беше заровила глава в ръцете си и гледаше към пода. Като че ли никой не знаеше какво да прави с тях и дори на Херик не й беше известно дали имат заповед за арест на г-жа Рахи. Тя отиде при дежурния полицай и тъкмо щеше да предложи да разчистят книжарницата, когато се сети, че линията към Вохол крос беше все още отворена. Тя постави слушалката на ухото си:
— Ужасно съжалявам. Там ли си още?
— Предполагам, че си вече вътре — отвърна асистентът на шефа. — Но преди да продължиш, трябва да знаеш, че човекът в Бристъл ще се обади. Току-що е включил СИМ картата си към стария телефон. Подочухме няколко неща.
Херик затвори и тъкмо щеше да помоли полицая да прекратят търсенето, когато чу силен шум от апартамента над книжарницата. Тя забеляза, че Ламия Рахи вдигна глава, щом чу шума, и никой друг не видя това.
— Може ли да млъкнете за малко — кресна тя и плясна бързо с ръце. — Моля ви млъкнете! — В магазина стана тихо и всички чуха как звъни някакъв мобилен телефон. След което спря.
— Проверихте ли горния етаж? — попита тя полицая.
— Няма никой. Проверихме.
— Никакви деца?
Той поклати глава.
— Сигурна съм, че някой накара телефона да спре да звъни. Не чухте ли шума, преди да се раззвъни? И къде, по дяволите, са децата? Трябва да са приключили училище най-малко преди два часа.
Разбира се. Нямаше никакви деца. Изведнъж тя разбра, че те са били прикрити.
Херик усети как Ламия Рахи се взираше в нея със странно замислен поглед и разбра, че я разпозна от нападението през нощта.
Тя отмести поглед.
— Мисля, че трябва да видите кой изключи телефона.
Ламия Рахи се изправи от стола си, като жестикулираше и говореше нещо на арабски.
— Накарайте тази жена да седне — каза полицаят. Но преди някой да се опита да я хване, тя извади оръжие от ризата си и го насочи към Херик. Тя пребледня, чу се изстрел и в същия момент отзад я блъсна нещо като влак. Пропълзя по килимчето до бюрото. В мелето пред книжарницата прогърмяха пет или шест изстрела. Единият от полицаите извади оръжие и стреля. Ламия Рахи се строполи мъртва на земята.
Херик извърна глава. Веднага пред нея се появи Харланд, който беше прострелян в гърба от куршума, предназначен за нея. Зад него лежеше Джо Лапинг, който се гърчеше на пода и стискаше дясното си бедро, а Анди Долф лежеше по гръб и целите му гърди плуваха в кръв. За миг тя не можеше да асимилира видяното. Заснова нервно около тях. Въпреки че Долф беше пребледнял, лицето му издаваше нещо като усмивка и нашепваше клетви.
— Някой да помогне — извика тя. — Извикайте линейка.
Тя се луташе. Паниката беше навсякъде. Продавачката в магазина се беше строполила до мъртвата си шефка, виеше и удряше с юмруци по земята. Двама полицаи крещяха по радиостанциите си, а други трима бяха влезли обратно в магазина, за да се качат на горния етаж. Отгоре се чу шум, сякаш нещо се влачеше по пода, а след това един прозорец отхвръкна отворен нагоре. Херик не можеше да осмисли събитията. Имаше още изстрели, които бяха толкова интензивни, като че ли от картечница. Нещо се сгромоляса.
Някак си успя да се вземе в ръце и след като смътно си спомни уроците от курса за оказване на спешна медицинска помощ, започна да прави разпределението. От тримата Харланд беше в най-добро състояние. Куршумът съвсем леко беше засегнал гърба, беше като 6-7-сантиметрово одраскване от меч от лявата страна на гърба му. Долф беше прострелян точно под ключицата, а куршумът беше излязъл през средата на плешката му. Когато видя масивния кръвоизлив от слабините на Лапинг, тя разбра, че трябва спешно да действа.
— Не можем да чакаме — извика тя. — Трябва незабавно да ги закараме в болница „Св. Мери“. Само на няколко минути път е оттук. — Главният полицай се подчини. Обадиха се в болницата и две от цивилните коли спряха точно пред книжарницата. Долф беше настанен на задната седалка на първата кола, която с бясна скорост се отправи към Падингтън със синя лампа на покрива и виеща сирена. Лапинг беше във втората кола, а Харланд реши да изчака линейката. За да покаже, че ще се оправи, той настоя да се изправи на крака и след това се приведе така, че един полицай да придържа превръзка към раната му.