Двамата полицаи, които се бяха качили горе, заслизаха по стълбите. Никой от тях не беше ранен, но очевидно бяха в шок и не можаха да отговорят на въпросите на Херик. Тя се качи и заговори единия от тях.
— Какво, по дяволите, се е случило тук?
— Виж сама — каза тихо младият полицай.
Водена от неистова воля да довърши докрай нещата, тя се качи по стълбите и влезе в кухнята. През прозореца се прокрадваше светлина. Мина през всекидневната, след това зави наляво към банята и спалнята. Там намери Юсеф Рахи да лежи мъртъв под един отворен прозорец. Завесите се издуваха от теченията. До него имаше оръжие.
Очевидно бе какво се е случило. След като бе чул изстрелите от пистолета на жена си, Рахи бе отворил вратата към тайно помещение, поставена до дъската на леглото, от което леглото се отместваше няколко сантиметра встрани. След това бе направил опит да избяга през прозореца, но след като видял полицаите да нахлуват в апартамента, се обърнал да стреля по тях и се самоубил. Имаше четири или пет огнестрелни рани в горната част на тялото си и следи по стените и мебелите.
Херик се наведе, за да се убеди, че това е Рахи. Беше отслабнал, с брада, а в изражението му се четеше твърдост и преумора, които не личаха на снимките от „Хийтроу“, но със сигурност това беше мъжът, когото тя смяташе за почти безобиден. Двете сребърни вериги на лявата му ръка привлякоха вниманието й. Под леглото намери мобилния телефон. Трябва да е изхвърчал, след като е бил прострелян от полицаите.
Тя го взе и го сложи в джоба си, докато се взираше в лицето му и осъзнаваше, че смъртта му бе категорична.
Тя се изправи, прекрачи трупа му и отмести малко леглото, така че да стигне до подвижната стена, която прикриваше входа към тайното помещение. Повдигна я и опипа с крак пода, влезе вътре и светна. Имаше само една луминесцентна лампа. С известна трудност успя да се промъкне през отвора и видя, че помещението продължава по дължината на целия апартамент, като заемаше от пространството на още три други стаи. В отсрещния край имаше още една врата, която водеше към шкаф в кухнята. Съдейки по мръсните ръце на Рахи, това е било предпочитаното място за влизане и излизане, дори и да му се е налагало да пълзи. Тя се обърна. Помещението беше тясно, широко само четири стъпки без естествена светлина или вентилация.
Въпреки че в двата края имаше ароматизатор, въздухът беше застоял и се носеше миризма на пот. В най-близкия до улицата край беше опряно до стената старо военно легло. До него имаше килимче за молитви и тежести за вдигане.
Погледът й се плъзна към лавица, на която беше постлана салфетка, а върху нея имаше половин ябълка, отворен чипс и бутилка минерална вода. Под нея видя малка червена крушка. Кабелът от контакта се спускаше надолу по стената и през пода отиваше в книжарницата. Тя предположи, че това е предупредителна лампа, която се включваше от касата. Нямаше друг изход за електричество — нямаше къде да се включи компютър или да се зареди телефон.
Тя се запъти към две палта, които висяха на канализационна тръба, идваща от горните апартаменти. Едното от тях беше старо кафяво сако, по което имаше петна от мастило. Тя опипа сакото, после спря, бръкна в джоба и извади паспорт и портфейл. Тъкмо щеше да ги разгледа, когато чу мъжки глас от спалнята.
— Не стреляйте — извика тя.
Изпълзя от това ужасно място и намери четирима полицаи в стаята, двама от които бяха с бронирани жилетки и носеха картечници „Хеклер“ и „Кох“.
— Госпожице, трябва незабавно да напуснете сградата — нареди единият.
— Да, разбира се — каза тя. — Знаете къде да ме намерите ако ви трябват показания.
— Може да говорите с полицая на долния етаж — беше отговорът.
Тя слезе долу, без да бъде предизвикана или смазана от тълпата, която се беше скупчила на улицата и наблюдаваше Харланд, докато го качваха в линейката.
31
Херик връхлетя в болница „Св. Мери“, но й наредиха да изчака. Чака цял час. Раните на Лапинг бяха по-сериозни от тези на Долф, защото куршумът бе пронизал бедрената артерия и почти е щял да умре от загуба на кръв, когато са го докарали в болницата. Сега беше слаб, но вън от опасност. Долф щеше да се възстанови много бавно. Ключицата му беше раздробена от 9-милиметров куршум, а плешката му трябваше да се оперира на няколко пъти. Ще трябва да минат три-четири месеца, докато се върне на работа. Харланд беше на обезболяващи, бяха го оперирали, за да възстановят мускулната тъкан и кожата на гърба му. Нямаше да може да бъде посещаван до следващия ден.