Той си пое дъх и погледна над очилата си.
— Опасявам се, че наблюдението не само е проспало подготовката за операцията от миналата седмица, а и не ни е дало и знак за смъртоносните намерения на тези мъже. Сега за трима от тях се знае, че са притежавали нервнопаралитични газове: Насир Шариф в Стокхолм, Ласен Хадая в Париж и Рамзи Заман в Тулуза. Хадая е имал ГБ или зарин в спрей от дезодорант. Другите са имали ВХ, който не се изпарява толкова бързо. Не знаем как са възнамерявали да използват тези агенти, тъй като всички заподозрени все още са под ефекта на паралитичните стрели, използвани, за да възпрепятстват поемането на капсулите за самоубийство. Има още много работа, която трябва да бъде свършена по отношение на целите и каналите им за снабдяване. На този етап, помощниците им се разпитват интензивно. Налага се изводът за произволни и разнообразни самоубийствени атентати. Пакистанецът в Брадфорд явно е бил на път да се самовзриви на някое обществено място, както направи Хади Дахак, заподозреният от Йемен в Будапеща. Един от неговите помощници беше намерен с колан с експлозиви, а друг с опаковка чешки „Семтекс“.
— Що се отнася до другите четирима, всички са били задържани миналата нощ, но никакви оръжия или средства за атака не бяха открити в скривалищата в Рим, Сараево и Копенхаген. Съвсем подробно се разследват и домовете на помощниците във всеки един град и нищо не е открито. Това, което знаем със сигурност е, че двама от тях са планували да пътуват идния петък. Арабинът от Сараево сам е резервирал полет до Виена, а сириецът в Копенхаген е щял да пътува до Кьолн. Но не ни е известно защо. — Той замълча и погледът му премина през цялата стая.
Херик се изправи, така че Гътри да я види:
— Очевидно е, че Сараево не е подходящо място за атентати, тъй като населението там е мюсюлманско. — Замълча и усети, че говори твърде високо. Но след това думите просто се лееха. Тя поклати глава и почака докато избистри мисълта си. — Извинявам се, но е доста рано за мен. А…. а… в Копенхаген са били двама… така че единият може би е летял до Щутгарт, на мястото на човека, който умря.
Гътри и още няколко други я погледнаха странно. Лайн, който седеше до нея, я докосна дискретно по лакътя. След малко усети, че ръката, с която държеше празната чаша кафе, започна силно да трепери. Тя седна, остави чашата си на пода и стисна китката си с ръка.
Шефа се прокашля.
— Да, и двете предположения може да се окажат верни — каза той тихо. — Но това означава, че е трябвало да са въоръжени и екипирани, което от своя страна противоречи на плана. Моето мнение е, че организаторът, който предполагаме, че е Юсеф Рахи, е преценил, че за да постигне целите си, трябва да разпредели по местата хората си, а след това помощниците, които да обслужват нуждите им, включително съхранението на експлозиви и нервнопаралитични газове. Внимавали са един за друг, поемали са целия товар до момента на самоубийствения атентат. Това малко се различава от схемите на Ал Кайда, където всички живеят заедно и всеки си има определена роля.
Брифингът продължи повече от петдесет минути. Накрая Шефа изнесе кратка реч за успеха на операцията, отново поздравявайки Херик, Долф, Cap и Лапинг за тяхната работа. Но вместо да се зарадва на новината за арестуваните, Херик излезе помръкнала от стаята заради тежестта, която усещаше в гърдите си и болката в ръката си.
Един час по-късно, след като се почувства малко по-добре и успя да се фокусира над това, което Нейтън Лайни разказваше за размяната в Мека, тя получи обаждане от кабинета на Шефа, който я помоли да задържи линията. Тя изчака, докато четеше описанието на размяната, от което се разбираха имената на четирима души, които не се бяха появили на размяната при „Хийтроу“ или в друг списък.
— Айзис — заговори Шефа — ще говоря направо. Ти си вън от случая. Мисля, че си доста изтощена. Кристин Селви ще слезе след няколко минути. Ще се погрижи да те заведе на лекар на Апър Слоун Стрийт.
— Но има още много работа — отвърна плахо тя.
— Не ти ще я свършиш. Забранявам ти да влизаш в сградата, до момента, в който не се убедя, че си годна за работа. Не искам да се обаждаш поне две седмици. Ясен ли съм? Спечели си почивката. Сега действай.