Докато затваряше телефона, Селви вече я чакаше на вратата.
32
Прегледа я млад лекар на частна практика.
Той беше нисък, с къса чуплива коса и червени петна от двете страни на носа си. Няколко минути след като Херик му каза за оплакванията си, той започна да кима.
— Имате леко нервно разстройство — бе неговото заключение.
— Искате да кажете пристъпи на паника — каза агресивно тя.
— Да. Не искам да съм груб, но съдейки по външния ви вид, то е породено от всеобщо изтощение: нездравословен сън, нередовно хранене, алкохол и, разбира се, напрежението. Спортувате ли?
— Нямам време.
— Трябва да намирате време и да обръщате внимание на здравословното хранене. Подбирате ли храната? Нередовно ли се храните? Спите ли достатъчно?
Тя кимна положително и на трите въпроса.
— Животът ви изпълнен ли е със стрес? Изобщо някога почивате ли?
Тя поклати глава. Знаеше, че този лекар е работил за специалните служби преди и най-вероятно е виждал изтощен разузнавач. Въпреки че службите не бяха в състояние да помагат много на жертвите, реагираха много бързо в случаи на нервни разстройства.
— И колко време ще продължи това? Какво можете да ми предпишете? — Докато говореше, тежестта в гърдите й започна да изчезва и можеше да говори по-лесно.
— Нищо. Веднага щом си починете, ще се почувствате по-добре, но в бъдеще ще трябва да се научите да контролирате стреса. Препоръчвам ви редовно да правите упражнения, може би упражнения, който включват дишане с корема. Може би трябва да се замислите за йога.
— Йога! — каза тя с презрение.
— Разберете — вдигна рамене той, — това зависи от вас. Мога да ви дам хапче, с което да предизвикам избора, който ще направите. Много сте избухлива. Това освобождава тялото ви от хормоните и ви дава възможност да посрещнете трудностите или да избягате от тях. Държите тялото си в такова напрежение, че то не може да разграничи опасността от обикновеното напрежение. Винаги сте нащрек и се борите с неконтролирани хормони. Това е първият етап и няма за какво толкова да се тревожите. Ако бях на ваше място, щях да се прибера вкъщи, щях да поспя малко, а след това да се възползвам от свободното си време. Ако не послушате съвета ми, ще си имате по-сериозни проблеми — може би нервно разстройство, алкохолна зависимост и др. Сега е моментът да се погрижите за себе си.
— Аз съм на трийсет.
— Както казах, сега е моментът.
— Имате ли съвет за по-близкото бъдеще? — сопна се тя.
— Ако се почувствате неразположена, можете да дишате в книжна торбичка, за да намалите прихода на кислород. Но може и да не подейства.
— Разбирам — каза тя.
Напусна кабинета с Кристин Селви, която четеше списание „Иконъмист“.
— Всичко наред ли е? — попита Селви.
— Недостиг на желязо — каза Херик. — Няколко хранителни добавки и малко почивка ще ме накарат да се почувствам добре.
— Добре. Значи ще се видим след около две седмици. Надявам се няма да ме разбереш погрешно, като кажа, че Шефа беше много загрижен за почивката ти.
Те се разделиха, а Селви й кимна в знак на уважение.
— Майната му — изруга Херик, докато вървеше нагоре по Слоун Стрийт за да намери такси.
Прибра се и веднага заспа.
Тя се събуди в два следобед с чувство за дезориентация и вина. Как, по дяволите, просто така трябваше да се оттегли? Тя се обади на баща си, но се почувства неуверена от това, че имаше толкова много време да говори. Той беше зает с рисуване — светлината беше подходяща, боите подготвени и щеше да й звънне по-късно.
Прочете вестника и хапна салата без особен апетит, след което се обади в болница „Св. Мери“. Долф и Лапинг все още бяха твърде слаби, за да приемат посещения, но Харланд вече беше на крака в стаята. Тя ги помоли да го уведомят за идването й.
На път тя се отби в „Уайлд ет харт“ на Уесбърн гроув и избра още един букет. Докато чакаше да плати с кредитната си карта, погледът й обхождаше двойките, седнали в кафенетата по северната страна на улицата, и си помисли, че лекарят се е оказал прав. Тя наистина трябваше да намери свободно време, да се забавлява повече.
Беше 3.25, когато влезе в стаята на Харланд. Той седеше до прозореца, в сянката на полуспуснатите завеси. Едното му рамо беше голо, а останалата част от тялото му беше покрита с бинт. Той стоеше леко приведен напред, така, че гърбът му да не се опира в облегалката на стола. Поздрави я с намигване.