Лайн знаеше кои копчета да натисне. Когато искаше услуга от посолството в Рияд, той нахвърли каблограма и я изпрати през Държавния департамент, като я отбеляза на вниманието на няколко дипломата — макар да знаеше, че не могат да я прочетат, заради специалния шифър, който РАПТОР използваше. Това трябваше да убеди шпионите в Америка, че работата им се наблюдава от най-високо място в правителството във Вашингтон. Свързваше се по специалните линии на ЦРУ с офицери из целия Среден изток и ги тормозеше да се обадят в посолството още веднъж, и още веднъж. Късно една вечер Херик го чу да организира събирането на пари за подкуп на служител от имиграционната служба на Катар. В Катар бе четири часа сутринта, но Лайн изкомандва шефа на местния офис на ЦРУ да отиде до дома на чиновника и да изпрати по електронната поща до бункера копия от заявления за издаване на паспорти до сутринта тамошно време.
Херик юркаше чиновниците в британските посолства по същия начин, при все че повечето от офицерите на МИ-6, които работеха под прикритие в посолствата, вече бяха почувствали извънредната важност на ситуацията, макар да не знаеха какво точно става.
Именно разговорът на Херик с Гай Лейтъм, човекът на МИ-6 в Оман, доведе до решаващ пробив. Лейтъм си спомни за един прием рано пролетта, на който директорът на една от най-големите банки в страната го бе подпитвал многозначително за финансирането на програмите за възстановяване на Сараево. На Лейтъм въпросите му се бяха сторили странни, тъй като той не бе служил на Балканите и не бе наясно с местното ниво на корупция. Банкерът бе споделил с него, че е обезпокоен за парите на един от клиентите му, които били изпратени на неизвестна нему мюсюлманска благотворителна организация през Централната банка на Босна. Бе попитал Лейтъм дали не може да направи някои проучвания за банката и въпросната благотворителна организация. По-късно, като си прехвърляше в ума този разговор, Лейтъм бе осъзнал, че банкерът не го моли за проверка на банката и благотворителната организация, а му намеква, че или едното или другото, или пък и двете, са замесени в нещо, което би представлявало интерес за него.
Херик затвори телефона и се свърза с Долф в Сараево. Долф, който беше спец по банковото дело в Средния изток, я увери, че се радва на възможността да се поразсее, още повече че хората от екипа на РАПТОР се препъвали един в друг в Босна. Местният заподозрян бил малко по-деен от бременен ленивец, добави той.
Той отново се свърза с нея петнадесет минути по-късно.
— Какво ще кажеш да изпратим второ дарение от същата банка в Оман и като използваме името на истинския наредител, но с инструкции, че парите трябва да бъдат получени в брой в банката в Сараево? Ще се погрижа да разполагаме с човек в банката, който да ни предупреди, когато се получи преводът. После просто ще наблюдаваме кой ще прибере парите.
Британското посолство в Маскат се опита да увърта, но в крайна сметка пет хиляди долара от парите на британските данъкоплатци бяха отпуснати и преведени от банката в Оман. Долф се обади двадесет и четири часа по-късно и каза, че разполагат със запис от охранителните камери, на който се вижда човекът, получил парите. Долф предположи, че изписаната на лицето на мъжа изненада означава само едно — че човекът, изпратил първото дарение от Маскат, очевидно е главният финансист.
Изпратиха на Лейтъм снимки на получателя на парите. Един от банковите чиновници си спомни мъжа отпреди година — тогава беше обменил голяма сума саудитски реали в местна валута и щатски долари. Документите от архива показваха, че името на мъжа е Саид Ал Азм. Той бе открил две фирмени банкови сметки, при което бе представил саудитски паспорт и оманска шофьорска книжка. Шофьорската книжка означаваше, че известно време е живял в Оман. Бе нареден обиск на архива на местното учреждение за издаване на разрешителни за коли и шофьорска правоспособност. В заявлението за шофьорска книжка мъжът посочваше като занятие строителен инженер и предприемач. При последвалото проучване на оманския фирмен регистър се оказа, че Ал Азм е от известно с дейността си в тази област семейство в Джеда с делови връзки във всички страни от Залива.
Късно същата вечер, докато хапваха заедно с Лайн и останалите от екипа му в столовата на бункера, Херик направи предположение, че Ал Азм трябва да е познавал заподозрян номер Четири преди и двамата да се окажат в Сараево.
— Имаш право. Заподозрените Парана в Рим са се познавали отпреди това.