Тя поклати глава:
— Да, но пропускаме нещо. Усещам го, но не мога да го формулирам. — Беше й неудобно, че говори по този начин. Знаеше, че в техния свят проблемите се решават с тежък труд, с логика и понякога с вдъхновение, а не с някаква налудничава женска интуиция.
— Харесва ми, че работиш с мен — усмихна й се Лайн. — Ти си истински талант. Неподправен. Но ако ще недоволстваш от това, което правим тук, може да се окаже, че ще ти бъде по-удобно да напуснеш и да се върнеш във Вохол крос. — Той се плесна по челото. — Хей, знаеш ли какво, имам идея как да те изкараме оттук за известно време, без да те губим напълно.
— И каква е тя?
— Ще ти кажа, но първо да говоря с Джим Колинс и лорд Виго. Междувременно се размърдай и се залавяй за работа.
Тя се върна на бюрото си, вдигна телефона и набра номер в Бейрут. Не след дълго й отговори познат глас. Сали Каудор предоставяше своята неизказано жизнерадостна натура на нейно разположение.
Денем Хан чуваше как бият и малтретират другите затворници в дирекцията на албанската Държавна сигурност, а нощем — техните стенания и шептенето между килиите. Все още не го бяха докоснали с пръст и той започваше малко по малко да се възстановява. Хранеха го добре, или поне редовно, с макарони, хляб и пилешки бульон. На третия ден дори доведоха лекар, който заши сцепената му от Немим устна. Лекарят подуши дъха му и му даде антибиотици за абсцеса. По време на прегледа човекът не обели и дума, но на излизане леко докосна рамото на Хан и го изгледа особено. Погледът му сякаш го претегляше и преценяваше.
ЧАСТ ВТОРА
10
Робърт Харланд се понадигна на стола в кафенето на Тридесет и първа улица и изчака спазъмът да премине от кръста към крака му. Когато болката се разля в една точка зад коляното му, той заскърца със зъби. Вече цял месец не бе в състояние да легне и трябваше да сяда възвит на една страна, с крак изпънат под определен ъгъл. Когато му се налагаше да ходи, първо трябваше бавно да разгъне фигурата си, за да се изправи, и чак след това потегляше с приведена половина на тялото и извита наляво глава. Болката бе безмилостна и напоследък, докато се влачеше по специалисти, се чудеше дали някога ще премине.
Той се дотътри настрана от пешеходците до едно дърво, където се пребори за територия с някакво куче, което изприпка около него, преди да изпръска другата страна на стъблото. Пое си дъх. Веднъж Ева му бе казала, че може да вдъхне болката, но сега това не му помогна. Това, което му помагаше, беше чистото уиски, което бе сипал в черното кафе. Уискито притъпяваше сетивата му и той прибягваше до него все по-често, въпреки предупреждението да не го смесва с антидепресантите, болкоуспокояващите и приспивателните.
Заоглежда се за такси, което да го закара само на шест пресечки до Емпайър Стейт Билдинг. Две свободни таксита минаха, но не забелязаха вялите помахвания от бордюра. Накрая един келнер излезе от кафето и го попита дали да му извика такси, но Харланд бе размислил. Нюйоркските таксита за него бяха точно толкова проблем, колкото и удобство. Единственият начин, по който можеше да се вози в такси, бе почти да легне на задната седалка, излагайки гърба си на пълното натоварване от друсането по неравностите и металните капаци по улиците на Манхатън. Това беше сегашният му живот — кисело, ограничено съществувание, изпълнено с препятствия. Болката беше окупирала цялото му същество и сега всичко се свеждаше до малките жестове на съпротивление, на които бе способен. Реши да върви, каквото и да му струва, по дяволите, и потегли бавно, като се насили да обърне внимание на слънцето, което ранното лято разливаше над Парк авеню. Бенджамин Джайди го споходи в мислите му.
Генералният секретар му бе позвънял в дома му сутринта от самолет нейде над Северна Африка и му бе наредил да се обади на доктор Сами Лоз. Той явно се тревожеше за мистериозното състояние на Харланд, въпреки близкоизточната криза и хилядите неща на главата му. Наистина, нараняването бе попречило на Харланд да изпълни една мисия на Западния бряг преди пристигането на Джайди в Близкия изток и той беше раздразнен. Все пак беше много вежливо от негова страна да телефонира предварително на Лоз и да издейства приемен час в програмата му за по-късно следобед.
— Прегледите при него са като чисто злато, разбираш ли, — каза Джайди. — Той ще те излекува, въобще не се съмнявам в това. Но в замяна искам от теб да се грижиш за приятеля ми. Струва ми се, че навлиза в труден период. Това е сделката, Харланд.