— Имали сте тежък, бурен, стар живот, мистър Харланд. Генералният секретар ми каза, че сте единственият оцелял от оная самолетна катастрофа на Ла Гуардия преди осемнадесет месеца. Спомням си, че видях снимката ви в телевизионните новини. Страшна работа беше.
Харланд кимна.
— А тези следи от протриване по китките и глезените ви, белезите по гърба ви? Те са по-стари, нали? От какво са причинени?
Харланд се почувства неудобно. Не обичаше да използва думата „изтезание“, тя шокираше хората и обикновено предизвикваше съчувствие, от което нямаше никаква полза.
— Това е дълга история. Известно време бях в плен през деветдесетте.
— Разбирам — внимателно каза Лоз. Помоли го да седне на кушетката и повдигна краката му така, че да легне по гръб.
— Не мисля, че мога да издържа продължителни манипулации — каза Харланд и в същото време забеляза, че болката леко е стихнала.
— Нито пък аз, сър — отвърна Лоз. Ръцете му се прехвърлиха на краката на Харланд. Прегъна първо единия крак, после и другия, като държеше капачката на коляното в дланта си.
— Какво правят мъжете в коридора? — попита Харланд.
— Оставете. — Вниманието на Лоз бе насочено другаде.
Погледът на Харланд се спря на арабския надпис, който бе окачен в простичка рамка.
— Какво пише? — попита той.
— О, това ли. Това е предупреждение срещу възгордяването и арогантността. Написано е от човек на име Ал Джазир двеста години след смъртта на Пророка. Гласи: „Благородният не претендира за благородство така както сладкодумецът не претендира за красноречие. Когато човек преувеличава своите качества, то е заради нещо, което му липсва; побойникът важничи, защото съзнава слабостта си.“
— Съвсем вярно — изкоментира Харланд.
Лоз масажира много внимателно главата на Харланд, а след това се премести зад него, плъзна пръсти надолу до средата на гърба му и ги раздвижи, като пое цялата тежест на тялото му. Въпреки че болката все още се таеше под повърхността, тя вече не бе така изгаряща и за пръв път от четири седмици Харланд се почувства в състояние да мисли.
— Катастрофата — внезапно се обади Лоз. — Това е причинило болката ви. Травмата, която сте преживял, е излязла на повърхността.
— След цялото това време?
— Задържал сте шока вътре в себе си. Вие сте много силен и овладян човек, мистър Харланд. Впечатляващо. Но все някой ден това щеше да се случи. Тялото трябва да се отърве от него. — Той замълча. — И другите неща, които таите в себе си. Те също трябва да излезнат.
Харланд пропусна последната забележка покрай ушите си.
— Значи имате лек?
— О, да. Аз ще ви лекувам. Ще се възстановите и довечера ще можете да заспите, без да пиете. — Той се вгледа в него с изражение, от което Харланд се почувства объркан. — Ще се наложи да поработим върху това през следващите няколко месеца. Проблемът е много сериозен. Двадесет и четири часа няма да се чувствате съвсем на себе си, че имате и лек грип. Починете си и поспете колкото може по-дълго.
Той продължи манипулациите си по бедрата и слабините на Харланд още двадесет минути. Блуждаещият поглед на Харланд се спря на леко потъмненото стъкло и искрящия сребрист купол на небостъргача „Крайслер“.
— Емпайър Стейт е необичайно място за медицински кабинет — вметна той.
— Така е, но не съм склонен да се преместя в Ийст сайд, където са повечето от пациентите ми. Там е скучно, не мислите ли? Няма живец. Прекалено много пари. Освен това обичам тази сграда. Знаете ли, че са я започнали точно преди Големия борсов срив, продължили са строежа през Депресията и са я завършили четиридесет и пет дни предсрочно. Тази сграда има собствена индивидуалност, свързана е с късмет и с малко тайнственост.
— Гатанка от стомана и бетон.
— О, разговаряли сте с Бенджамин Джайди за това. Миналия ден имах среща с него и от него чух това.
Той отиде до малка масичка от стъкло и стомана и написа нещо. Върна се при Харланд и му връчи една бележка.
— Часа за следващото ви посещение.
Харланд го прочете наум: „Севастопол“, утре, 8.30 вечерта. Резервация на името на Кийн.“ Погледна към Лоз, който бе поставил пръст на устните си и сочеше тавана.
— Добре, ще се видим след седмица. А сега трябва да тръгвам към болницата. Останете да си починете тук още десет минути, загасете осветлението и дръпнете вратата. Заключва се автоматично. — Той се усмихна на Харланд и го остави в хладното уединение на стаята. Светлината се плъзгаше по фасадата на сградата. Той отново се огледа из стаята и забеляза пет омачкани пощенски картички на Емдайър Стейт, подредени на една лавица, екземпляри на Корана и Библията и каменен отломък, който приличаше на античен връх на стрела.