Ясур Ал Яхез, мъжът който избяга от македонските сили за сигурност след яростно сражение, е палестински терорист, търсен във връзка с извършени престъпления от израелските власти, а също от Сирия, Египет и Ливан. Смята се, че Ясур Ал Яхез, още познат като Електричаря, е починал от естествена смърт преди единадесет месеца и оттогава няма никаква информация за него. Израел, Сирия и Египет искат екстрадицията на заловения терорист.“
Лоз прибра визитката.
— Това е Карим, но по непонятни за мен причини, те смятат, че той е Ясур. Ясур е избил много, много хора. Той се отдели от Хамаз в началото на деветдесетте и формира собствена група, която извършваше покушения над умерени духовници и политици из целия Среден изток.
Чувал съм за него — каза Харланд. — Приятелят ви е в голяма беда, ако го смятат за Ясур.
Сега разбирате защо не мога да си позволя да бъда арестуван — каза Лоз и докосна ръката на Харланд. — Трябва да му помогна.
Харланд не можеше да каже дали при докосването се предаде някаква енергия, но съзнаваше, че част от него отстъпи много лесно под натиска на ръцете на Лоз, но нещо друго го накара да се опита да се противопостави.
Какво мога да помогна аз?
Не зная, но аз трябва да опитам. Струва ми се, вече трябва да тръгваме. На бюрото ви има писмо от Генералния секретар. Написа го, преди да напусне страната, и ме помоли да го уведомя, когато ви го предоставя. В писмото ще откриете неговите инструкции.
Той знае ли за Хан?
Знае някои неща. Тръгна, преди да открия факта за обърканата самоличност.
А писмото? Какво пише в него?
Не зная.
Добре, ще го взема утре — каза Харланд.
Защо не тази вечер? Чувствате се по-добре, нали? Трябва да тръгваме. В дъното на ресторанта съм оставил малка чанта. Ще излезем през кухнята. Уредил съм всичко. Аз ще тръгна пръв и ще ви чакам на задния вход. Сметката вече е уредена.
Лоз се изправи. По пътя към кухнята на ресторанта той се спря на две маси, за да се ръкува и поздрави някои хора. Харланд забеляза как Лоз създава близост с всеки човек: полага ръка на рамото, докосва нечия китка или задържа ръката в своята секунда-две повече от приетото. Той продължи да отстъпва, като не спираше с небрежните ласкателства и без да бърза припряно към кухнята, в един момент просто изчезна зад летящата врата.
Харланд се изправи малко вдървено, мина през кухнята и откри Лоз да го чака до задния вход с малка черна чанта в ръце. Лоз отключи двойната брава, пристъпи в топлата вечер и посочи към една кола от другата страна на улицата. Точно в този момент един мъж се забърза към тях с насочена към джоба му ръка.
— Мистър Лоз, Федерално бюро за разследване. Агент Морис. Трябва да дойдете с мен, сър.
Харланд пристъпи напред.
— Страхувам се, че това не е възможно. Този човек е под моя опека. Водя го в централата на Обединените нации по изрично нареждане на Генералния секретар. — Той показа значката на полицията на ООН, която Джайди му бе извадил при едно вътрешно разследване преди шест месеца.
— Ще проверя това, сър — каза агентът и поднесе към устата си микрофона, закачен на ревера на сакото му.
— Проверете, агент Морис — отвърна Харланд. Знаеше, че е въпрос на секунди колегите на Морис, които стояха на входа на ресторанта да се появят и напълно правомерно да арестуват Лоз. — Но трябва да отведа този човек незабавно. Въпросът е изключително належащ. — Агентът, който говореше нещо и същевременно притискаше ръка към ухото си, застана между Харланд и Лоз. — Отдръпнете се, сър! Това е федерален случай.
— Тръгвайте към колата — нареди Харланд на Лоз.
— Не, останете на мястото си, сър! — реагира агентът на ФБР и посегна за пистолета си. Харланд стисна с ръка кобура му и притисна лакът в адамовата ябълка на агента, като го принуди да отстъпи към вратата на „Севастопол“. Задържа го там и измъкна пистолета от кобура му. — В този случай Обединените нации имат предимство пред САЩ, ясно! — Той изтича до колата и се напъха вътре, но като протегна ръка да затръшне вратата почувства, че гърбът му поддава и се строполи в агония на седалката. — Закарай ни до сградата на ООН, — извика на шофьора.
Украинецът на волана, осигурен от Лимошенко и възбуден от мисълта за преследване с ФБР, се изстреля по Шеста, профуча по Хюстън и Четвърта и пресече за Ийст сайд покрай горната част на Уошингтън скуеър парк. След няма и пет минути бяха на Първо авеню и летяха към централата на Обединените нации. Никой не ги преследваше.
11
— Харланд, вдигни телефона! Знам, че шибания чекръкчия е при теб! — Харланд позна гласа на специален агент Франк Олинс от ФБР. Олинс бе водил разследването за самолетната катастрофа преди две години. По онова време помежду им се бе създала неловка близост, но Олинс бе предупреден от бюрото да се отдръпне.