Выбрать главу

Харланд стегна гръб и се придвижи до телефона.

— Здравей, Франк. С какво мога да ти помогна?

— Прав съм бил — отвърна Франк.

— Откъде имаш номера на директния ми телефон? Централата не работи през нощта.

— Имам телефонния указател на ООН за Бога! Какво ти става?

— В такъв случай направи ми услуга и потърси номера на Генералния секретар. Попитай дежурния офицер какви са нарежданията на мистър Джайди по отношение на доктор Лоз. След това намери номера на сенатор Хауърд Стейпъл. Знаеш ли кой е той, Франк? Единият от двамата сенатори на Ню Йорк. Мистър Стейпъл е дългогодишен пациент и приятел на доктор Лоз. Попитай го дали намира за справедливо или правилно арестуването на невинен американски гражданин на основание мюсюлманския му произход. Попитай го, всъщност дали това е тактично в настоящия момент. Поговори с него, Франк и пак ми се обади.

— Виж, просто искаме да поговорим с него.

— Тогава си запишете час като всички останали. Знаете къде да го намерите. Знаете графика му. Хората ти наблюдават кабинета му двадесет и четири часа в денонощието.

— Защо просто не го изведеш навън, Харланд. Знаем, че е при теб.

— Браво на вас! Но на въпроса ти — не. Няма да ви го предам.

— За Бога, Харланд! Наясно ли си, че може би оказваш съдействие на терорист? Можем да ти стоварим колкото щеш обвинения за стореното на агент Морис тази вечер.

— Не смятам така, Олинс — през смях отвърна Харланд. — Искаш ли да си поприказвам с приятелчетата от пресслужбата? До обяд историята за нарушаване правата на служител на ООН от ФБР ще бъде в новините на всички информационни агенции в Европа и Близкия Изток. Предполагам, че си запознат със ситуацията в Близкия Изток, Франк? Знам, че това не е по твоята част, но дори и ти би трябвало да разбираш, че САЩ са в безизходица. Как смяташ, какво ще кажат от Държавния департамент на директора на ФБР за опита ти да арестуваш доктор Лоз? Нагазил си в дълбоки води, Франк. Остави човека на мира.

— В момента ме заплашваш — спокойно отговори Олинс. — Сигурен съм, че действията ти са продиктувани от най-добри намерения, но не ти трябва да се замесваш в това. Повярвай ми. Ще чакам отвън. — Чу се прещракване, Олинс затвори телефона.

Харланд се обърна към Лоз, който не изглеждаше да се вълнува от чутото току-що.

— Как е гърба ти? — попита той. — Боя се, че няма да постигна подобрение, ако се опитам да те лекувам на бюрото ти. Това, което вече направих в кабинета си, трябва да те държи още ден-два. Искаш ли чаша вода? Трябва да пиеш повече вода, нали знаеш?

Харланд отвърна, че в стаята на секретарката му Марика има уиски — неговото уиски, което държеше там по нейно настояване. Когато Лоз се отправи към стаята на Марика, Харланд се поразкърши, седна в един фотьойл и отвори писмото на Джайди.

„Скъпи Харланд,

Ако четеш това, то Сами Лоз те е уведомил, че има нужда от помощта ти. Помощта ти трябва да му бъде предоставена безусловно. Смятай, че на твое разположение е целият наличен ресурс на ООН, както и влиянието на моя пост. Твоята задача ще бъде просто да наглеждаш и да пазиш доктор Лоз. Подчертавам разликата между двете, въпреки че доктор Лоз ни е оказвал многобройни услуги и вярвам, че му дължим помощта си в текущите му затруднения. Прилагам писмо, в което потвърждавам, че работиш за мен и всеки, който се осмели да оспорва или поставя под съмнение правомощията ти по време на настоящото назначение, ще бъде препращан към моя офис. Надявам се, че това ще е от полза, скъпи Харланд.

С признателност,

твой Бенджамин Джайди“

Харланд сгъна двата листа и ги прибра в джоба си. Лоз се върна с уискито.

— Прочете ли писмото? Бях прав, нали? Джайди иска да ми помогнеш. — Той подаде чашата на Харланд. — Какво ще правим сега?

— Мисля — отвърна Харланд. — Може би ще е най-добре да ми кажеш какво искаш. Освен това да отървеш ареста.

— Да отида в Албания — простичко отвърна Лоз.

— Просто ей така? Това не ти е Атлантик сити, нали знаеш? — Халанд издиша шумно и отпи голяма глътка уиски. — Ако тръгнеш из Тирана да размахваш снимката на старото училищно другарче, най-вероятно ще свършиш в затвора. А що се отнася до затвори, бих предпочел американските пред албанските.

— Трябва да отида. Трябва да разбереш, че това е единственият начин.