— Дори и да се добереш до там, трябва да разбереш, че ЦРУ вече наблюдават приятеля ти. Въпреки всички изявления за обратното, ЦРУ и ФБР общуват помежду си. Покажеш ли си лицето в Албания, ЦРУ ще уведомят ФБР и най-вероятно това ще потвърди всичките им подозрения. Ще се окажеш в затвора за дълго. Много по-добре е да се предадеш на ФБР. Разкажи им историята за Хан, а след това, щом трябва, замини за Албания.
— Това е невъзможно. — Лоз бе непреклонен.
— Това е единственият начин.
— А ако ме затворят къде ще бъдеш ти, Харланд? Какво ще правиш с гърба си? Състоянието ти е много сериозно и съм абсолютно убеден, че има само няколко човека, които могат да ти помогнат. Единият съм аз. Генералният секретар ми каза, че си опитал всичко, преди да дойдеш при мен. Така ли е?
Харланд се извъртя във фотьойла и отпи от уискито удивен от невъзмутимостта на човека пред него.
— Искам да знам повече за теб и Карим Хан — всичко, което пропусна да споменеш в ресторанта. Ако реша, че криеш нещо от мен, веднага те връщам навън, на американска територия.
— Какво искаш да знаеш?
— Защо си му задължен?
— Спаси живота ми.
— Още, докторе, трябва ми още — завъртя ръка Харланд.
— В Босна предложи живота си в замяна на моя.
— Кога сте били в Босна?
— През деветдесет и втора до деветдесет и трета. Бях завършил образованието си, а на Карим му оставаше още една година. Присъединихме се към един конвой, който превозваше продоволствия от Лондон за Сараево. Търсехме приключения, нямахме никаква представа на какво ще попаднем в Босна. Естествено, камионите така и не стигнаха до Сараево, по-голямата част от товара бе плячкосана в Крайна, недалече от границата. Карим и аз успяхме да установим връзка с мироопазващите сили и така се замесихме в събитията.
— Били сте се срещу сърбите?
Лоз сведе поглед.
— Ние си бяхме мюсюлмани. Въпреки че никой от нас не бе стъпвал в джамия вече много години, почувствахме се длъжни да помогнем на своите. Аз бях там за кратко, Карим остана до деветдесет и шеста.
Лоз свали сакото си и започна да разкопчава ризата си. Той смъкна дясната половина на ризата и се обърна, за да покаже петно по-светла кожа на гърба си, което беше на противоположната страна на друго по-малко петно отпред на тялото му, вдясно от диафрагмата.
— Направиха ми тези присадки, след като бях улучен от минохвъргачен снаряд. — Той оправи ризата си, облече сакото и съсредоточено закопча колана и маншетите си. — Служихме в бригадата в северната част на града. Стояхме в окопи, също както си виждал във филмите за Първата световна война, с лице към сръбските линии. Пред нас имаше голи скали, на които сърбите бяха разположили тежка картечница и минохвъргачка. Снайперистите също се прикриваха зад скалите. От високата си позиция имаха почти пряка видимост вътре в окопите и ние губехме много хора. Скалите бяха на около петдесет метра от сръбските линии. Смятахме, че ако успеем да ги превземем, ще спасим живота на много от нашите и ще подобрим огневите си позиции. — Лоз придружаваше разказа си с ръкомахания, а погледът му сякаш мислено следваше огневите ъгли. — Хвърлихме се в атака и бяхме отблъснати. Докато отстъпвахме по ничията земя, сърбите успяха да нагласят прицела на минохвъргачката. Бях улучен в гърба и крака. Останах да лежа там през цялата нощ. Сърбите не ме довършваха, защото смятаха, че крясъците ми ще деморализират нашите. — Той замълча и приседна на бюрото на Харланд. — Карим се придвижи обратно до позициите ни. Бе в безопасност. Не издържаше звука на болката ми. Извика на сърбите, че могат да вземат него, ако в замяна позволят да ме изнесат обратно до окопите ни. Сърбите се съгласиха, макар да знаехме, че ще се опитат да ни измамят и да убият Карим и хората около нас, които ни помагаха. Уговорката беше двама мъже да придружат Карим до мястото, където лежах и да ме пренесат обратно до окопите и в същото време, двама от сърбите да отидат да отведат Карим. И шестимата щяхме да сме изложени на прицел и двете страни знаеха, че техните хора могат да бъдат убити. Цялата работа опираше до правилното разпределение на времето.
Карим стигна до мястото, където лежах и продължи с вдигнати ръце към двамата сърби. Другите двама от нашите останаха при мен. Когато Карим мина покрай мен, другите двама започнаха да отброяват секундите. Едно, две…, три — ето така, много бавно. Сърбите смятаха, че предимството е на тяхна страна, защото ще успеят да приберат хората, а после да застрелят всички ни. Когато Карим стигна до двамата сърби, те извикаха и единият от нашите — един едър алжирец, с много яки мускули, ме вдигна на гръб и ме понесе към нашите окопи. Другият от нашите продължаваше да брои на глас. Знаеха, че разполагат с тридесет секунди, за да ме пренесат до окопите, Карим също броеше. Щом отброиха до тридесет, ме положиха в окопа. Тогава Карим задейства плана си.