— Не искаме това да се превърне в конфликт между американците и ООН, и ние, британците, да се окажем по средата — увещаваше го той. Нещо в маниера му на говорене накара Харланд да се усъмни, че ги слушат и други хора. — Виж, има ли някакъв начин да оставиш приятелчето си за малко и да изпием по едно кафе заедно? На Първо авеню има едно място, казва се „Сътън кофи хауз“. Ще се видим там след двадесет минути. Твоят човек няма къде да ходи без теб.
Колсън седеше в едно сепаре и четеше „Файненшъл таймс“. Отговаряше точно на представата, която Харланд си бе изградил по гласа му — комбинация от военна енергичност и светска непринуденост. Беше към четиридесетте и носеше тъмносин костюм, кожени мокасини и вратовръзка на точки.
— Бихме искали да знаем какво си намислил с този образ — каза той, след като сервитьорката донесе кафетата им.
— Боя се, че това е работа на ООН.
— Смятаме, че е нещо повече — възрази Колсън. — Разбрахме, че Генералният секретар Джайди също е замесен. Това означава най-висок приоритет. Кажи ми какво знаеш за Лоз?
Харланд не отговори.
— Знаеш ли примерно, че преди да започне да кавалерства на половината свободни парчета в Ню Йорк, се е бил на Балканите и е много, много богат?
— Той не крие това.
— Така — Колсън изглеждаше леко разочарован. — Но ние смятаме, че той е от голяма важност и знам, че Шефа е крайно обезпокоен. — Това си беше най-обикновен тарикатлък: Шефа иска това, Шефа мисли така и така, Шефа е определил най-висок приоритет… Пълни глупости. Докато беше в Службата, Харланд често прибягваше до същия номер, за да внуши на някой алчен дребен играч, че случаят му е под постоянно наблюдение от главата на британската Тайна разузнавателна служба.
— Сигурен съм, че е така. Дори и през последните си дни във Вохол крос, сър Робин Текман наблюдава развитието на хиляди разузнавателни операции с максимален интерес.
— В този случай се оказва точно така. — Колсън се изправи.
Двама мъже се бяха материализирали до сепарето им. В единия от тях Харланд разпозна патрицианската осанка на Сър Робърт Текман, другият беше телохранителят му. Текман постави ръка на рамото на Харланд.
— Не ставай, Боби — каза му той.
Харланд не можа да се сдържи да не се усмихне в отговор на отправената му усмивка. Винаги бе харесвал Текман и се бе възхищавал от него.
— Какво, по дяволите, правите тук, Шефе?
— О, нали знаеш — обичайните неща. Но трябва да призная, че е много приятно да посетиш Ню Йорк по това време на годината. Този град направо те кара да подскачаш като малко момче. Бях влюбен в него, когато си отбивах годинките в ООН.
Телохранителят на Текман се настани на бара и тримата останаха сами.
— Говорим за ситуацията в ООН — каза Колсън.
— Не се и съмнявам, — отвърна Текман и заинтригувано се втренчи в Харланд. — Голяма бъркотия, а Боби?
— Не мисля.
— Радвам се да го чуя, защото отстрани нещата изглеждат точно такива. Имам предвид, че Лоз не може да заживее в кабинета ти за постоянно, нали така? — Той замълча. — Мисля, че се налага да сме съвсем откровени с теб. Този Лоз ни интересува. Наблюдаваме го, макар и не така ревностно като приятелите ти от ФБР.
— Защо?
Текман се усмихна уклончиво.
— Достатъчно е да се каже, че историята му така и не ни убеди напълно.
— Но защо изобщо някога сте знаели историята му?
— Винаги сме се интересували от приятелите на Генералния секретар. Лоз привлече вниманието ни преди около година и още тогава усетихме, че не е точно това, за което се представя. Искаме от теб да останеш с него. Разбери всичко, което той знае.
— Не работя за вас — сприхаво отвърна Харланд.
— Нищо няма да компрометира позицията ти, Боби. Просто ще правиш това, което е поискал от теб Джайди и ще ни държиш в течение. Освен това, така или иначе, ще искаш да не прекъсваш връзката си с доктор Лоз, заради гърба си. — Той се подсмихна под мустак. — Чувам, че бил много добър, но се чудя дали е направил за теб всичко, на което е способен. Просто остава още нещо, което да поддържа интереса ти, нали така?
Тази мисъл бе минала през ума на Харланд предишната вечер, докато полагаше глава на бюрото си.
— Моите впечатления са, че Лоз е твърде изискан и прекалено преуспял, за да е замесен под каквато и да е форма с терористи — възрази той. — Има какво да губи. Всъщност всичко. — Зачуди се какво знаят за приятеля на Лоз, Хан. Най-вероятно нищо, иначе вече щяха да са го споменали.