Лайн обясни, че мисис Брамбъл, млада вдовица от Уокинг, бе посещавала антични забележителности в Картаген, Тунис. На едно от местата, тя и групата й били атакувани от седмина мъже, въоръжени с автомати. Дванадесет от туристите били убити, а двадесет и един, включително и мисис Брамбъл — ранени. Когато паднала на земята, пръстът й останал притиснат върху бутона на видео-камерата й и тя заснела размазани сцени и, което се оказало съдбоносно, звука от виковете и разговорите на терористите. От записа били получени три ясно различими гласови спектограми, едната от които на гласа на бин Хидир. ФБР успяло да установи идентификацията чрез техниките за увеличаване на образ, с които разполага. При една от движещите се фигури височината, теглото и походката съвпадали напълно с тези на Фуркян и човека, когото познавали като Мохамед бин Хидир.
Условията на РАПТОР налагаха всеки от заподозрените, за който е получено потвърждение за участие в международен тероризъм, да бъде отстранен, както се изрази Лайн — „или ги гипсираме, или ги прибираме“. Отстраняването изглеждаше много лесно, но те знаеха, че едно професионално убийство ще подплаши останалите десет заподозрени. Затова разработиха план, според който бин Хидир трябваше да бъде отвлечен от апартамента си в турския квартал на Щутгарт и закаран на едно близко летище.
Херик и Лайн се върнаха на бюрата си и се включиха към живата връзка от Щутгарт. Вървяха някакви коментари от паркирания в близост до апартамента на бин Хидир микробус и те успяха да доловят накъсаните реплики на въоръжените членове на операцията.
— Ако тая шибана акция се обърка… — Лайн бе напрегнат.
— Не разбирам защо го прибират — каза Херик. — Знаем, че всички са терористи. Какво му е различното.
— Такива са правилата, които сме възприели.
— Не съм убедена, че трябва да има някакви правила — отвърна тя.
— Това не е много умно изказване.
Погледът й се спря на остъклената кабина, откъдето се водеше операцията. Всички бяха там — Спелинг, Виго, Колинс и безименният шеф на Специалната колекторска агенция, който бе долетял от Вашингтон, за да ескортира бин Хидир от Нортхолд до неупоменато място извън Щатите за разпит.
Слушаха как екипът си осигури без затруднения достъп до апартамента на бин Хидир. Бин Хидир и съквартирантът му бяха упоени, преди дори да се събудят, и терористът бе натъпкан в един сервизен камион и откаран на самолета, който чакаше на отдалеченото на двадесет километра летище. Самолетът излетя за Нортхолд, но над Люксембург пилотът съобщи, че бин Хидир се е свестил и трудно го удържат, въпреки че ръцете му са вързани зад гърба. Ритал с крака и буйствал из салона.
Херик взе отчетите за дневната дейност на Група Юг и се отправи към контролната кабина. Виго седеше на масата и наблюдаваше Джим Колинс, кимна й на влизане.
— Кажете им да го инжектират още веднъж — нареди Колинс.
След известно затишие пилотът докладва, че „конят“ — самолетът се използваше за превоз на състезателни коне — е заспал по собствена инициатива. Виго заби поглед в Херик.
— Предполагам, разбираш какво се случи, Айзис. — После, без да дочака отговора й, се обърна към Колинс. — По-добре им кажи да обръщат.
— Защо, за Бога! — не се примиряваше Колинс.
— Струва ми се, ще откриете, че „конят“ е погълнал цианидова капсула, която е била скрита в зъбите му.
Потвърждението пристигна след няколко минути. Екипажът бе открил пяна по устата и брадата на бин Хидир.
— Едва ли ще се намерят много мераклии за дишане уста в уста — безрадостно коментира Виго. — Кажи ми, Айзис, какво би направила сега? — Спелинг и другите в кабината се обърнаха към нея.
— Бих го върнала в леглото му ако е възможно.
— Точно това трябва да направим, господа. Друг въпрос е как ще разтоварят тялото от самолета. Транспортът беше уреден само за влизане в летището. Не сме предвидили пътуване в обратна посока.
Херик се върна при компютъра си, изтегли сателитни снимки на летището на монитора си, разпечата ги и се върна при Виго и Колинс със своя идея. След двадесет и пет минути самолетът се приземи обратно на летището. Пилотът бе докладвал на германския въздушен контрол за две непредсказуеми задействания на елероните. Докато машината рулираше през светлика на зората към края на пистата, един люк в корема на самолета се отвори и четирима от членовете на екипа на Колекторската агенция изскочиха от тъмнината, за да приберат тялото. Бяха прерязали оградата на летището, за да си осигурят достъп. След четиридесет и пет минути докладваха, че бин Хадир е в леглото си, а другият мъж все още е в безсъзнание. Нищо в апартамента не беше покътнато, съратниците на бин Хидир щяха да предположат, че той е прехапал капсулата в съня си. РАПТОР бе в безопасност.