— Ще бъде интересно да видим дали ще докладват за това на властите и ще рискуват причината за смъртта да бъде открита от патолога — размишляваше Виго. — Обзалагам се, че ще се отърват от трупа и ще установят контакт с човека, който извършва аутопсията. Това ни осигурява неочаквана възможност.
Айзис забеляза как блясъкът в очите на Виго потъмнява, докато той се унася в мислите си. Той бавно обърна глава към мъжете от Националната разузнавателна служба.
— Трябва да обърнем особено внимание на телефонните обаждания от Щутгарт през следващите няколко часа. Знаем, че в тях може да се съдържа съобщение за смъртта на техния човек.
На другата сутрин Херик се прибра вкъщи. Изолацията на Бункера и контролираните сякаш по свръхестествен начин условия — това, че нито беше топло, нито студено, нито влажно, нито сухо, нито светло или тъмно, — започваха да й действат на нервите. Двамата с Лайн допълнително се изнервяха един-друг и причина за това беше колкото трудният й характер, толкова и неговата непоколебима вяра в РАПТОР. Тя бе все така убедена, че РАПТОР пропуска нещо сред огромния поток от информация, въпреки че когато Лайн бе поискал от нея да бъде по-конкретна, тя не се бе справила. Именно тогава Лайн й бе дал двадесет и четиричасова почивка.
— Махни се оттук, иди на фризьор, на кино, изчукай се — бе казал той, без да вдигне очи от монитора си.
И едното от тези неща би било достатъчно, помисли си тя. Запази си час във фризьорския салон срещу книжарницата на Рахи и се отдаде на удоволствията на измиването и масажа. Както и преди две седмици, тя седна на стола, откъдето можеше да наблюдава книжарницата, докато се занимават с косата й. Ето как беше започнало всичко, мислеше си тя: най-обикновен на вид тип, даже малко нещо дундьо, който изтичал от книжарницата, за да хване такси до летището. Вгледа се във витрината на книжарницата и си го представи в нелепото си зелено сако — човекът на Виго, втурнал се към ужасната си смърт в най-хубавата си празнична премяна.
Тя излезе от салона и се разходи нагоре-надолу по улицата, покрай две обменни бюра, печатница и ливански ресторант. После влезе в Панарабската библиотека. Въпреки отсъствието на Рахи книжарницата беше отворена и търговията не вървеше зле. Спря на касата, усмихна се любезно на младата жена и попита дали имат книгата Балансът на силите на ислямистките движения в Йордания от Ал Харайби — бе видяла книгата на бюрата на Шибоите. Жената обясни, че е нова и не е сигурна в кой раздел се намира книгата, после провери в компютъра си. Докато лакираните й нокти препускаха по клавиатурата, погледът на Херик се спря върху зацапаните клавиши — мръсотия, натрупана вследствие на десетки удари по клавишите от пръстите на Юсеф Рахи. Внезапно осъзна, че е открила това, което й трябва.
— Този компютър е „Дел“, нали? — попита Херик. — Имах съвсем същия цели три години и никога не ми е създавал проблеми.
Жената я изгледа учудено:
— Да, изглежда надежден.
— Може ли да погледна? — Помоли Херик, наведе се и запамети номера на модела. Жената все още се опитваше да открие книгата. — Винаги мога да се върна за книгата — каза Херик. — А освен нея трябва да купя още някои заглавия. Може би ще е по-добре, ако направя списък и се върна следобед.
Жената изглеждаше облекчена. Херик напусна книжарницата и хвана такси до Нотингхил, където се впусна в претърсване на магазините за стоки втора ръка. Скоро откри един „Дел“, обявен за продан. Беше малко по-нов от компютъра в книжарницата, но клавиатурата му бе същата. Херик разгледа гнездата от задната страна на компютъра и се убеди, че може да включи жака. Договори се с момчето зад тезгяха да закупи само клавиатурата. Стисна старата пазарска торбичка с плячката си и влезе в голяма книжарница няколко номера надолу по улицата. На гърба на някаква наскоро публикувана книга, която откри в секция „Джихад“, намери чудесна библиография и си преписа десетина мъгляви заглавия на трудове за Близкия Изток.
След като свърши това, Херик се върна в книжарницата на Рахи със списъка и клавиатурата, но услужливата млада продавачка бе заменена от една раздразнителна дебелана. Косата и вратът на жената бяха покрити с хиджаб и Херик предположи, че това е жената на Рахи. Тя каза на Херик да остави списъка и да се върне за книгите на следващия ден, а след това заговори по телефона. Херик остави списъка на бюрото й и тръгна към вратата, като извади от джоба си мъничко листче хартия, плътно смачкано на топченце. Като стигна до вратата, тя отново провери за аларма и натика хартиеното топче в металния отвор на ключалката, после се измъкна навън.