Отправи се към Уестборнгроув и седна да хапне в малко ресторантче. Поръча си морски костур и половин бутилка „Мерсол“. Прочете „Гардиан“, който представяше подробен анализ на убийството на Норкуист и лансираше възможността за заблуден полицейски куршум. Някакъв мъж я прекъсна с приказки, че му приличала на американска филмова актриса, чието име не можел да си спомни. Тя го търпя известно време, а на себе си призна, че да получаваш комплименти, не е чак толкова лошо, особено след почти две седмици в Бункера. Накрая се извини и се отправи към един универсален магазин, където купи малко пластмасово шишенце за хапчета, четка за нанасяне на пудра и тънка, много гъвкава шпатула.
Прибра се вкъщи с покупките си и зачака. През следващите часове завъртя няколко телефона, дремна и приготви комплект чисти дрехи за завръщането си в Бункера. В полунощ закара колата си до една пряка на Форсайт стрийт и паркира срещу книжарницата на Рахи. В един часа излезе от колата и прекоси улицата. Наоколо още се мотаеха един-двама души, така че когато стигна до вратата на книжарницата, тя извади ключовете от апартамента си и се направи, че отключва. В същото време изтръска ръкава си и когато върха на шпатулата се озова в ръката й, тя я промуши в рамката на вратата и намери мястото, където хартиеното топче бе задържало езичето на бравата, без да му позволи да се плъзне на място. Едно здраво бутване и вратата беше отворена.
Херик извади клавиатурата от чантата си и заобиколи бюрото, заставайки с лице към компютъра. Когато се протегна към задната част на кутията, за да откачи клавиатурата, бутна мишката. Компютърът забръмча и екранът, светна. Тя инстинктивно се премести, за да скрие светлината от витрината и в същия момент видя скрийнсейвърът с аквариума с рибки да се активира и да се оживява. Той беше точно какъвто го бе описал Долф, но сега Херик бе заинтригувана от шума, който долиташе от харддиска. Нещо ставаше зад картинката с рибките, които се движеха по екрана. Без да сваля очи от монитора, тя смени клавиатурите — знаеше, че това няма да повлияе на работата на компютъра — и прибра клавиатурата на Рахи в чантата си. След няколко секунди чу модемът да набира номер. В следващия момент гледаше уеб страница на арабски. Прочете думите „Ансар Аллах“ — помощници на Бог.
Откъм вратата се чу шум.
— Някакъв проблем ли има, мис? — На входа бе застанал полицай с фенерче в ръка.
— Ох, изкарахте ми акъла, офицер.
— Какво правите тук? — попита полицаят и се премести от вратата.
— Само сменям клавиатурата, беше цял кошмар, докато намеря точно каквато ми трябва. Мисис Рахи иска новата да е на мястото си до сутринта. — Тя вдигна пръст към тавана.
— По-добре да не повишаваме глас. Не искам да я събудя.
Полицаят я изгледа с подозрение.
— Вие работите тук? Никога не съм ви виждал в книжарницата.
— На половин ден съм. Чета арабски и се занимавам със стоката отзад. Грижа се и за заявките до издателства в Близкия Изток.
— Да светнем, а? Къде е копчето?
— До вратата — отвърна тя. — Но аз си тръгвам.
— Сигурно е трудно да се научи арабски. Какво пише тук? — той посочи една картичка.
— Това? Пише: „Панарабската библиотека ви поздравява с добре дошъл. Нашите служители ще се радват да ви окажат всякакво съдействие в избора на покупките ви. Юсеф Рахи.“
— Впечатляващо — каза полицаят. — Не знам как сте го постигнали. — По радиостанцията му изпращя глас и той намали звука на апарата. От горния етаж се чу шум от тихи стъпки.
— Само да изключа компютъра — каза Херик. — Оставят го включен. — Тя се изправи и заобиколи бюрото. — Да ви кажа, много е успокояващо да ви види човек. Постоянно се говори, че в този район полицията никаква я няма.
Полицаят кимна.
— Ще имате ли нещо против да ви попитам за някои подробности, мис. Просто като предпазна мярка.
— Ни най-малко. — Тя се облегна на вратата и с показалец изчегърта хартиеното топче от бравата. — Казвам се Селия Адамс. Живея на Ладброук гроув 340. — Усмихна се отново, този път по-кокетно. — Може пък да ме закарате.