— Един момент — полицаят пишеше в тефтера си. — Селия… Адамс. Имате ли някакъв документ за самоличност в себе си?
— Да, разбира се. — Тя се направи, че поглежда в чантата си, но точно в този момент от дъното на книжарницата някой извика. Херик вдигна очи и видя жената, с която бе говорила при второто си посещение през деня. — Моите извинения, мисис Рахи — каза тя на арабски. — Събудихме ви. Офицерът тук се притесняваше за ключалката ви, но му казах, че просто трябва да й хванеш цаката.
Жената пристъпи озадачена към тях. Херик знаеше, че или трябва да опита да избяга, или ще я арестуват. Тя протегна ръка към бравата, щракна ключалката и изскочи на тротоара, като затръшна вратата зад себе си. Изтича през улицата, едва избягвайки един автобус, но не се отправи към колата си. Вместо това сви в друга пряка и хвърли поглед назад. Полицаят се бе втурнал към патрулната кола и говореше по радиостанцията си. Тя изобщо не бе във форма, затова избра първия възможен път за бягство — къса алея, която водеше до дървена порта. Изкатери се по портата и се озова в занемарена лондонска градина. Като благодареше на Бога за липсата на осветление, тя се прехвърли през една стена, покрита с пълзящи рози и се приземи в съседната градина. Усещаше почти физически сините светлини на патрулката, които проблясваха между къщите зад нея, но продължи през още няколко двора, докато, в крайна сметка, се озова на улицата, където бе паркирана колата й. Беше останала без дъх. Чувстваше се малко глупаво, но бе въодушевена. Без да бърза, тя се добра до колата си и потегли към Падингтън.
Десет минути по-късно Херик паркира под една улична лампа, постави клавиатурата в скута си и с безкрайно внимание свали капака й. Остави го настрана и с четката за грим започна да събира и премита праха и малките косъмчета, които бяха нападали между клавишите по дъното на клавиатурата и да ги събира във флакончето за хапчета. Не беше учудена от количеството на мръсотията, която се бе събрала. Веднъж бе отворила своята, за да поправи повреден клавиш, и бе открила сума ти косми, че и две умрели буболечки. След неколкоминутно четкане дъното на флакона се напълни с прах и боклучета. Тя затвори шишенцето и го постави в плик, на който бе изписан адресът на учреждение на Саут парк роуд в Оксфорд. Пусна плика в една близка пощенска кутия и подкара към дома си.
Айзис пристигна в Бункера рано на следващия ден и след като премина през безбройните проверки, откри, че мястото й сред архипелага от бюра на разследването, бе заето. Нейтън Лайн я забеляза и се изправи.
— Двамата с теб имаме малко работа в конферентната зала — каза той, като сочеше с пръст над главата й.
Виго и Спелинг седяха един до друг на дългата страна на масата, Лайн се настани в края й, без да я покани да седне.
— Разбрахме, че снощи си проникнала в книжарницата на Рахи — Спелинг не вдигна очи от масата. — Имаш ли някакво обяснение?
Как бяха разбрали? Книжарницата със сигурност не би могла все още да е под наблюдение.
— Исках да погледна компютъра му — отвърна тя. — Ролята му във всичко това все още изглежда неясна.
— Неясна? — повтори Спелинг. — Как така неясна?
— Няма смисъл да се хвърлят толкова усилия по единадесетте заподозрени, без да се опитаме да разберем какво се е случило в Ливан. Защо Рахи е налапал въдицата? Кой е бил другият човек на неговия полет? Пропускаме нещо.
Благочестива мъжка доброжелателност изпълваше стаята. Най-сетне Спелинг вдигна очи, очилата му увеличаваха гнева в изражението му.
— Изрично ти наредих да не продължаваш личните си разследвания с основателната причина, че ако тези хора разберат за смъртта на Рахи, много е вероятно да заключат, че цялата им операция е компрометирана. Допускам, че си схванала един толкова елементарен довод, и въпреки това ти продължаваш на своя глава, нахлуваш в помещението и оставяш полицията и мисис Рахи с много добра представа за това как изглеждаш. Ами ако те бяха задържали и ти бяха повдигнали обвинения? Как щеше да обясниш присъствието си в книжарницата?
— Ама не ме хванаха.
— Не бъди шибана глупачка. Говоря за риска, който си поела.
Виго се намести в стола си.
— Извадихме невероятен късмет — каза той. — Местната полиция знаеше, че проявяваме интерес към книжарницата и уведомиха Специалния отдел за взлома, така че успяхме да извадим филмите от охранителните камери по съседните сгради. — Той плъзна една снимка по масата. Тя я погледна и се видя запечатана как излиза, стиснала пластмасовата торбичка в ръце.