— Какво имаше в торбичката? — попита я Виго и я зафиксира с напълно безизразен поглед.
— Взех една клавиатура…, просто, за да изглежда, че имам някаква работа там…
— Малко аматьорско от твоя страна, бих казал — рече Виго. — Кой ще тръгне да поправя компютри по това време през нощта?
— Почти се получи — настояваше Херик. — Ако мисис Рахи не бе слязла от горния етаж, всичко щеше да е наред.
— Това няма нищо общо — намеси се Спелинг. — Действията ти застрашиха РАПТОР. Изключително безотговорно.
Херик се овладя.
— Признавам, че действията ми може да са били малко прибързани — с равен глас отвърна тя. — Но не съм съгласна, че с тях съм застрашила каквото и да било.
— Няма да спорим — изстреля в отговор Спелинг. — Мистър Колинс и аз смятаме, че си изгубила доверието ни, а следователно и мястото си в РАПТОР.
Лайн преплете пръсти и изпука с кокалчетата си.
— Вижте, господа, всички сме съгласни, че това беше много глупаво от страна на Айзис, но в нейна защита бих желал да подчертая, че тя безспорно е един от най-добрите ни анализатори. Миналата нощ сами се убедихте с каква бързина действа тя. По дяволите, наистина си я бива! Не бих желал да я загубя.
Херик сведе глава в жест на благодарност.
— Какво се надяваше да откриеш в компютъра? — попита Виго. — Знаеш, че всичко това беше под контрол. Нима си мислела, че сме пропуснали нещо?
— Честно казано, да. Мисля, че всички пропускаме нещо. Безброй пъти съм го казвала на Нейтън.
— Мога да потвърдя това — обади се Лайн. — Истински таралеж в гащите е.
— Смяташ, че само защото забеляза размяната на „Хийтроу“, имаш някакво прозрение свише за тази операция? — каза Виго.
— Е, поне личните ми разследвания дадоха някакви резултати.
— Значи реши, че ти се полага пак да се отклониш от пистата?
— Мисля, че да.
— И видя ли на компютъра нещо, което да представлява интерес за теб? — попита Виго.
— В интерес на истината, да. Компютърът беше в режим на покой и когато докоснах мишката, той автоматично зареди някакъв ислямистки уебсайт. Нямах време да прочета много от текста, но ми направи силно впечатление фактът, че някой продължава да изпраща съобщения на човек, за когото знае, че е мъртъв. Запитах се дали съпругата на Рахи знае, че скрийнсейвърът действа като портал. Сайтът, който видях, също представляваше интерес за мен. Съдейки по интернет адреса, беше базиран в Малайзия.
— Скрийнсейвъра? Знаеше ли за него преди това?
— Приех за мое задължение да открия колкото се може повече информация за Юсеф Рахи. Все още смятам, че това е важно.
— Да, но откъде информация? — упорстваше Виго.
Тя отвърна на втренчения му поглед и леко поклати глава.
— От мои източници — предизвикателно отвърна тя. Скапаният Виго! Все още щеше да продава книги втора ръка, ако не беше тя! Дължеше възкресението си на нея. Тя се обърна към Спелинг, твърдо решена да приключи темата за компютъра веднъж завинаги.
— Не съм извършила нищо нередно и ако не възразявате, смятам, че пропускаме съществена част от този случай. Какво се случи с Юсеф Рахи?
Спелинг отпусна брадичка върху кръстосаните си ръце и свали очилата си.
— Това е всичко — отсече той.
След двадесет минути тримата мъже се появиха откъм залата и Лайн се приближи до Херик.
— Свалена си от екипа — каза й той. — Изпращат те в Тирана. Един от заподозрените е задържан там, смятаме, че представлява интерес.
— Защо аз? Имаме наши хора в британското посолство. Не могат ли да го наглеждат?
— Резидентът е болен. Рак. Заместникът му няма опит, а освен това не е посветен в голямата тайна. Може би заподозреният има какво да каже и ако е така, искам те там, за да го чуеш. Наистина има основателна причина за заминаването ти. Убеждавах ги да те изпратят още преди да започнеш с вандалщините из книжарниците. По дяволите, Айзис! Това е отменяне на присъдата ти! Искат те пак тук след две седмици. Джим Колинс смята, че си адски печена.
— Ще ми се да можеше да убедиш и Спелинг в това.
— Струва ми се, че вече е убеден. Ама и ти си опърничава, за Бога, знаеш ли!
— Между другото, благодаря ти, че се застъпи за мен вътре — тя се усмихна стеснително. — Не всеки би направил това.
— Няма за какво. Летиш утре сутринта за Цюрих, а оттам — летище „Майка Тереза“, Тирана. Спелинг твърди, че ще имаш обичайния дипломатически статут, но не искат да се мотаеш много-много в посолството, затова ще отседнеш в „Байрон“ — единственият свестен хотел в Тирана. Ще видиш много от момчетата в щатското посолство, но още веднъж не трябва да ти повтарям да не споменаваш темата РАПТОР. Някои от тях може и да са подушили нещо заради мобилизирането на толкова голям персонал.