— На кого ще докладвам?
— На мен. Турнето ти официално се спонсорира от РАПТОР. Просто се виж с човека, разпитай го, предай си доклада и без повече проблеми си довлечи задника тук след две седмици. Фасулска работа. Най-вероятно ще се прибереш с хубав тен. — Лайн замълча и постави ръка на рамото й. — Но бъди внимателна. Там има някои лоши, много лоши хора.
— В такъв случай ще ми трябва легенда. Това изисква известна подготовка. Не зная дали имам достатъчно време.
— Имаш цял ден. Подготви се по-добре отколкото с клавиатурата. Това беше много дърварско изпълнение, Айзис, просто ужасно.
Тя остана в Бункера още два часа, през които прочете информациите за политическия затворник в Тирана и получи седем хиляди долара в стодоларови банкноти от някакъв образ от посолството, който дебело подчерта, че всеки похарчен цент трябва да бъде отчетен.
13
Около пет и половина следобед общите помещения на хотел „Байрон“ в Тирана започнаха да се изпълват с народ — предимно албански гангстери, които оставяха телохранителите си на автомобилния паркинг отвън. Те минаваха през бара на път към оформената като полумесец площ до градините и оставяха зад себе си атмосфера на мътна заплаха, после потъваха в плетените столове „Лойд“, пиеха, пушеха цигара от цигара и се бъзикаха с мобилните си телефони. Имаше и чужденци, бизнесмени, оперирани от чувство за риск до степен на клинична лудост, младши дипломати и няколко изнервени евангелистчета, които посръбваха безалкохолни напитки с ранички на гръб. Нелепият им външен вид сякаш бе продиктуван от самия факт, че се намират в тази безбожна, обзета от хаос страна.
Картинката не бе трудна за дешифриране и Херик забеляза още втората вечер, докато чакаше контакта си от местната секция на ЦРУ — Ланс Гибънс, че се появяваха повече или по-малко едни и същи групички, които се настаняваха на едни и същи маси. Башкин, шофьорът, който се беше залепил за нея на летище „Майка Тереза“, й бе обяснил, че повечето албанци се занимават с наркотрафик, рекет на проститутки и контрабанда на хора, цигари и алкохол.
Гибънс закъсня. Беше едър, тромав мъж, който побърза да обяви, че е ветеран от войната срещу Ал Кайда в Афганистан — голямото „А“, както го нарече той. След две питиета Айзис повдигна въпроса за целта на пътуването й и попита кога може да види заподозрения.
— Виж, точно сега това е малко трудно — рече Гибънс, като си играеше с крайчето на шала, свободно провиснал от врата му. — Трябва да действаме внимателно с албанците. Той си е техен затворник, ние само наблюдаваме.
Херик го изгледа скептично, извади мобилния си телефон и избра Нейтън Лайн.
— Сблъсках се с неочаквани трудности във връзка с инспектиране на стоката — каза му тя. — Питах се дали не можеш да поговориш с местния представител и да му обясниш, че ще му се скъса задника от неустойки, ако не сътрудничи. Давам ти го.
Тя връчи телефона на Гибънс, който известно време слуша мълчаливо, а после каза:
— Трябва да разбереш, Нейтън, стоките не са в наше владение. Все още ги държат на митнически склад.
Гибънс прекъсна връзката и върна телефона на Херик.
— Да знаеш, това беше много недружелюбно от твоя страна.
— Трябва да се срещна с този човек бързо и да докладвам в Лондон. Това е всичко.
— Ти и твоя човек Лайн не предете тук. Тук е раз-лич-но. Точка. — Той отпи от питието си и запали пура. — Тъй че, Айзис Херик, разкажи ми за РАПТОР. Какво става, мамичката му! Чуваме, че е нещо голямо. Всичките ни хора са изтеглени от терена, операции се прекратяват без предупреждение. Каква е хавата?
— Името не ми говори нищо, — тя сви рамене. — Но ако има нещо „да става“, както се изрази, то най-добре се погрижи да видя заподозрения. Нареждането е от върха.
Гибънс се изсмя.
— Върха на какво? На моята служба? Няма начин. Британската тайна разузнавателна служба? Хей, това вече е нещо, а?! Ще взема „за почест“ и ще пия за Нейно Величество.
— Къде го държат? — попита тя.
— Това е поверителна информация.
— В управлението на местните служби? В затвора? Къде?
Той поклати глава и потри тридневната четина по брадата си.
— Какъв е проблемът да ми бъде осигурен достъп? Ако човекът говори, то трябва да има протоколи.
— Да бе, говори.
— Значи ще ми уредиш протоколите?
— Не съм убеден.
— Не се ебавам — ледено процеди тя. — Ако не получа съгласието ти тази вечер, ще накарам Нейтън Лайн да се обади на приятелчетата ти в Държавния департамент и в Лангли. До сутринта комуникационният ви център ще се задръсти от каблограми. Дай ми каквото искам и ще сляза от главата ти.