— Ще се погрижа за това. Ще бъдеш допусната до заподозрения днес следобед. Представи се в американското посолство в три, освен ако преди това не се чуем.
— А РАПТОР?
— Просто се срещни с Хан, свърши си работата и изпрати доклада си в Бункера. Повярвай ми, напълно са обсебени от деветимата активни заподозрени. Ако се разриташ по обичайния си начин, ще внесеш само объркване. — Той се умълча за момент, после топло се засмя. — Така че без взломаджийски изпълнения засега, Айзис. Подготви се за всякакви ситуации и използвай бдителните си очи. Боя се, че не мога да те инструктирам по-подробно, но неяснотите са много. Разчитам, че двамата с Харланд ще подходите по начин, на който знам, че и двамата сте способни. — Той й продиктува телефонен номер и затвори. Херик остана да седи в студената комуникационна зала, като се чудеше каква, по дяволите, е цялата тази работа. Баща й бе отбелязал, че Шефа може би изчаква, за да направи своя ход, но не беше ли малко закъснял, оставаха му само три-четири седмици служба. Пък и всичко, което го интересуваше, сякаш беше изсмукано от пръстите.
Херик напусна посолството и нагази в прахоляка и шума на централната улица, по която бе забелязала магазини. Тя влезе в един от бутиците — тъжно мъничко място, в което почти липсваше стока — и си купи две ярки тениски и брезентова чанта за през рамо, каквито бе видяла да носят някои жени в Тирана. В друг магазин, където витаеше някакво усещане за реална търговия, си избра един колан и чифт отрупани с шевове дънки. Отиде на някакъв пазар и се запровира през паянтовата структура от дърво и ламарини, пронизана от снопове светлина. Зад пирамидите от зеленчуци и кашони с живи пилета, откри една жена с табла евтини дрънкулки и си купи някаква имитация на златни гривни и огърлица с бели и черни пластмасови мъниста. Обърна се към млад мъж с тънки мустачки, който държеше съседната сергия и се спазари за черен плетен шал и ботуши до коляното, на висок ток и с каубойски ресни по кончовете. Постави всичките си покупки, заедно с малко плодове, в бяла пазарска торбичка и тръгна целеустремено между продавачите, които, усетили присъствието на чужденец, я дърпаха за сакото.
В десет и половина стигна в хотела и като реши, че ще изчака Харланд да я потърси, взе две книги и вестник и се насочи към басейна.
Когато лекарят бе дошъл за пръв път в управлението на SHISK — албанската разузнавателна служба, и се бе погрижил за абсцеса и сцепената му устна, Хан бе решил, че човекът е албанец, но през дните на разпити бе разбрал, че всъщност е сириец. Мъжете от SHISK, които го разпитваха, говореха за лекаря като Сириеца или Доктора и винаги придружаваха забележките си с кратки иронични подсмихвания, които го озадачаваха. Доктора освен това имаше навика да си води бележки, когато Хан отговаряше на някой въпрос. Какво от миналото му в Афганистан би могло да заинтересува един лекар? Още по-плашещ беше начинът, по който Доктора прекъсваше разпитите, като ставаше от стола си в близост до прозореца и се приближаваше до Хан, за да сграбчи ръката му или да забие, палци в сухожилията в задната част на крака му. Докато Доктора извършваше чудатите си прегледи, двамата албанци, които водеха разпита, се отпускаха на местата си и палеха цигари, а американците, винаги поне трима, се разкършваха, потриваха вратове и си мърмореха под носа.
Отначало присъствието на лекаря му вдъхваше кураж, защото смяташе, че той ще го защити от отношението, което получаваха другите затворници, но постепенно Хан започна да негодува от странните мушкания и пощипвания, които не спираха и впоследствие го дразнеха. Освен това изражението на Доктора се бе втвърдило в смразяваща кръвта маска. Молеше се от цялото си сърце никога да не остава насаме с този човек.
Разпитите следваха един и същ модел още от първия ден, когато им бе описал преживелиците си от Босна до Афганистан. Интересът им се фокусира на последните четири години. Приеха за даденост, че той се е срещал с лидерите на талибаните и Ал Кайда и че ги познава добре, макар той да им повтаряше отново и отново, че е бил просто незначителен командир на планинска част и почти не се е сблъсквал нито с режима, нито пък с някой от тренировъчните лагери на терористите. Ала албанците, насърчавани от американците, продължаваха с въпросите си: „Къде си обучаван? На какви методи си обучен: коли бомби, снайперски похищения, газови взривове, часовникови механизми? Какво ще ни кажеш за мръсните бомби?“ Знае ли за трафик на радиоактивни материали от Туркменистан, Узбекистан или Таджикистан? Настояваха, че вече е признал, че е бил в района през лятото на 1999, така че трябвало да знае за доставките на стронций и цезиев хлорид. Настояваше, че не знае нищо за такива доставки, но би им казал, ако знаеше. Вече бе вцепенен от непрекъснатото повтаряне на едни и същи неща, Разказваше подробностите толкова често, че думите губеха смисъла си.