Показваха му албуми със снимки, които американците бяха донесли в две метални куфарчета. Прекъсването на рутината бе добре дошло за него. Той използва случая, за да демонстрира желанието си да им съдейства и в продължение на два дни разглеждаха лицата на близо петстотин мъже, за които се подозираше, че са били обучавани в Афганистан. Каза им имената на около дузина души, с които бе воювал и им посочи други трима — саудитец, йеменец и пакистанец с британски паспорт, за които им каза, че са мъртви. Бе видял с очите си как младия йеменец загина, улучен от ракета на Алианса и го бе погребал заедно с още петима души под каменна могила, защото пръстта беше твърде спечена, за да изкопае гроб.
Разпитващите се връщаха отново и отново към лагерите на Ал Кайда. Хан им обясняваше, че е отишъл в Афганистан вече обучен, с боен опит от Босна. Знаеше много повече за тактика и въоръжения от мъжете, с които бе воювал, но не бе имал абсолютно никакъв допир с тренировъчните лагери на терористите. През последните две зими се бе озовавал хванат в капан на фронта, без провизии, замръзващ, заобиколен от мъже, които гинеха от студ и болести. Бяха установили радиовръзка с Кабул, но никой не даваше пет пари за тях.
— Бях войник — изтощен приключи той. — За тях бях никой, а и арабите се държаха настрана.
— Но ти си бил големият герой от Босна. Командвал си арабите в битката им с Алианса по таджикската граница — контрира го един от разпитващите.
— Да, арабите, които нямаха пари, останаха при нас. Станаха добри бойци. Богатите винаги си откупуваха пътя на юг. Виждах ги, като пристигат, и знаех, че няма да изкарат повече от няколко седмици. Може би сте чували различните арабски думи за такива като тях. Богатите бяха Tharwa, Tharwa бяха и революционерите. Това е стара арабска шега — някаква игра на думи, струва ми се.
— Защо не си тръгна по-рано — попита един от американците. — Казваш, че си мразел талибаните и не си изпитвал никакво уважение към арабите и въпреки това си останал в Афганистан по-дълго от всеки, когото сме разпитвали. Защо?
— Бях свързан с хората, с които воювах. Бяхме десет души рамо до рамо още от деветдесет и осма. Заедно преживяхме всички изпитания, опасностите и налудничавите решения, които ни спускаха хората на завет в Кабул. Заедно се хранехме, деляхме вещите си, спасявахме живота си един на друг и погребвахме братята си. Когато си в планината в продължение на години като нас, когато зависиш от човека до себе си, когато си без провизии, не мислиш за това, което се случва в останалата част на света. Лесно изпадаш в състояние на…
— Недалновидност — подсказа единият от американците.
— Да, недалновидност. Виновен съм за това.
— Глупости — обади се мъж на име Мило Франк. Франк бе начело на американския екип и безспорно, най-враждебно настроеният към Хан. — Това са лицемерни фъшкии, Хан. Ти си наемник. Сражавал си се за режим, който екзекутира жени за това, че четат училищни буквари!
— Никога не съм подкрепял подобни неща.
— Доставяло ти е удоволствие да убиваш. Това е истината, нали? Ти си професионален убиец. И когато изхвърлиха хората ви от Афганистан, са ти наредили да поемеш на Запад, за да продължиш да убиваш. — Той замълча за момент, после снижи глас. — Напусна Афганистан през декември, така ли е?
Хан кимна и се загледа в олющената боя на стената. Познаваше всеки сантиметър от стаята, както и обичайните шумове, които долитаха от улицата: бученето на уличното движение, виковете на продавачите, които се появяваха по едно и също време всеки ден и глъчката на студентите, когато се изсипваха на улицата след занятия.
— Така — продължи Франк и приповдигна панталона си, — значи ти щуква да се върнеш в Лондон и да продължиш да учиш медицина веднага след разформироването на частите от бойци на Ал Кайда, точно когато им казват да се върнат в собствените си страни и да продължат борбата оттам. Отиваш на границата при Спин Болдак и се криеш до установяването на връзка със семейството ти в Лaxop. Минаваш през Кета, пътуваш на север до племенните си земи, а след това се връщаш обратно на запад в посока Иран. Разполагаме с доклада, на иранските служби, така че сме сигурни в това. И просто се случва така, че точно по същото време стотици бойци на Ал Кайда тръгват по същия маршрут от Масхад и Забол — два града, в които признаваш, че си бил — и влизат в Иран. Искаш да кажеш, че всичко това е просто съвпадение?