— Да, исках да се върна към стария си живот. Разбрах, че съм допуснал грешки, че съм объркал живота си. Исках да се върна… да престана с убийствата и да стана лекар.
— Пълни простотии! Бил си отвратителен студент. Преподавателите ти в Лондон, поне тези, които успяха да си спомнят за теб, твърдят, че въобще не ти е пукало за медицината. Виж, да чукаш къде каквото свариш и да се наливаш, да. Медицина — нищо подобно. Проверихме, почти не си стъпвал на занятия и не си предал нито една курсова работа.
Хан поклати глава.
— Бях глупав, заблуден младеж. Знам това. Но не съм извършил престъпление.
Франк погледна към двамата агенти от SHISK, за да се увери, че нямат нищо против да продължи. Единият направи театрален жест с ръка в смисъл „моля, чувствай се като у дома си“. Франк се приближи до Хан и коленичи до масата така, че да се гледат лице в лице.
— Виж какво, Карим, или както там е шибаното ти име — досега бяхме добри с теб. Редовно хранене, легло, грижа за нараняванията ти. Тук това се равнява на обслужване три звезди. Това може да се промени. Можем просто да те оставим на тези хора. Предполагам, че знаеш какво означава това. — Той погледна през рамо към Доктора и се засмя със суровите си сиви очи, които сякаш дълбаеха дупки в лицето на Хан. — Този човек е истински лекар. Като всеки истински лекар, той лекува хората, спасява ги. — Умълча се за момент. — Това е, след като им е причинил толкова голяма болка, та им се иска да умрат. Но той не позволява това да се случи, не. Разбираш ли, той съхранява живота на пациентите си и после започва отново с болката. Може би медицинското ти образование би ти помогнало да добиеш представа на какво е способен той. Не става въпрос само за скалпели, източване на кръвчицата ти, електрически ток, бой или давене. Нищо подобно. Доктора има научен подход. Причинява ти болка както отвън така и отвътре. Дава ти наркотици, киселини и всякакви други лайна, които можеш да си представиш. Болката е абсолютна. Разбираш ли, Хан — абсолютна. Отвежда те в друг свят, който никой жив човек не може да си представи — ужасяващ, безжалостен свят. Доктора може да те държи в такова състояние в продължение на години. Представяш ли си това, Хан? Има богат опит, работил е за Садам Хюсеин. Там е имал възможност да експериментира с толкова много хора, че е станал най-добрият в занаята. Досега никой никога не му е отказвал да сподели това, което той иска да чуе. — Франк се изправи и повиши глас. — И знаеш ли какво, копеле мазно? Имаш записан час при Доктора. Освободил си е време за прегледа и няма търпение да започне работа, щом му кажем. Така че по-добре ни съдействай и отговаряй на въпросите ни.
Хан се втренчи в масата и се опита да се успокои.
— Казах ви всичко, което знам — каза той. — Не съм извършил никакви престъпления. Сражавах се като чужденец в чужда страна, също както вие направихте това във Виетнам. И също като вас разбрах, че съм направил голяма грешка и искам да изплатя дълга си към човечеството.
— Ти си терорист. В това е разликата, друже. — Франк отиде до стола си, взе една папка и се върна на масата. — След като вече те запознах с Доктора, да видим какво ще ни кажеш за това. — Той извади пощенските картички на Емпайър Стейт. — Можеш ли да ни обясниш какви са тези картички? Открихме ги сред вещите ти.
— Да. Един приятел ми ги даде много отдавна, за да ми напомнят да не губим връзка. Затова ги адресира до себе си.
— Да, д-р Сами Лоз. Учили сте заедно в Лондон, а след това отидохте в Босна, така ли е?
— Да.
— Защо Емпайър Стейт? Какъв е смисълът на това?
— Приятелят ми бе влюбен в сградата, може да се каже, че бе обсебен от нея. Казваше, че винаги ще работи в Емпайър Стейт заради нейния дух. Твърдеше, че сградата носи късмет. Той може да потвърди това. Сигурен съм, че още е там.
Франк язвително се ухили.
— Щяхме да попитаме д-р Лоз, но той изчезна преди четири дни, от момента, в който федералните се опитаха да поговорят с него. В момента го издирват в Съединените щати. Разбира се, когато го открием, ще го попитаме, но засега трябва да разчитаме на теб. — Франк направи пауза, за да се консултира с фотокопията в ръката си и Хан се опита да смели новината, че Сами също е заподозрян.
— Съобщенията на тези картички са кодирани, така ли е? Анализът ни показва, че може да съдържат дата на атака и информация за целта. — Той постави на масата пет фотокопия. — Искам да ни ги прочетеш и да ни обясниш шифъра.
— Мога да ги прочета, но няма никакъв шифър. — Хан поклати глава и погледна към масата, после взе фотокопията и прочете първото съобщение.