— Не — отвърна той — но познавах човек, на когото викаха Поета. Това беше много отдавна, в Босна. Приятелят ми, доктор Лоз, го познаваше. — Нямаше никакво съмнение, че е разбрал какво се опитва да му каже тя. Бяха установили контакт.
Франк се обърна към нея.
— Елате навън за момент, мис Херик. — Той я насочи с побутване към вратата и направи знак на Гибънс да излезе с тях. В коридора, той я притисна до стената и надвеси лице над нейното, опрял ръце в стената от двете страни на главата й. — Не знам какво по дяволите правите тук, но нека ви кажа, че това е така единствено заради моето съгласие. Забележките, които направихте вътре, са недопустими. Тук сме като на фронта, мис Херик, и процедурите са съобразени с това. Провеждаме извънредно деликатен разпит, резултат от координирани действия между нас и офицери от албанската разузнавателна служба. Не мога да позволя да си навирате носа с първата шибана мисъл, която ви е дошла наум. Ясно ли е, мис Херик?
Тя отмести лице от напорите на дъха му и си спомни подхода на Нейтън Лайн.
— Мистър Франк, тук съм по силата на смесени англо-американски правомощия, каквито дори не можете да си представите и ще се държа по начин, който намирам уместен за целите на операцията. Ако искате да се уверите в това, защо не позвъните на секцията ви в Лондон и не поговорите със заместник-директора на ЦРУ Джим Колинс.
Франк отмести ръката си от стената.
— За какво бяха глупостите вътре?
— Исках да зная дали ще разпознае кодово име на босненски командир. Видяхте реакцията му. Това означава, че той не може да е Фейсал и историята за мъжа, умрял в Македония, вероятно е вярна.
— Това не доказва нищо — обади се Гибънс.
— Наистина ли вярвате, че е член на Хамаз?
— Длъжни сме да проучим всички възможности, мис Херик, — заяви Франк, — и ако искате да ви пусна обратно в стаята, трябва да ми дадете гаранция, че повече няма да прекъсвате разпита. Живота на много хора може да зависи от това да открием каква е мисията на този човек. От зашифрованите съобщения, които той е изпратил на съучастника си Лоз, знаем, че заподозреният е част от заговор за извършването на мащабно терористично нападение в САЩ.
— Тогава защо го разпитвате за Фейсал? — невинно попита Херик. — Знаете, че той не е Фейсал, за мен това е ясно още от протоколите от първите разпити. Защо е това пилеене на време?
— Фактът, че в себе си носеше документи, които принадлежат на член на Хамаз, най-страховитата терористична група в Средния Изток, означава, че е възможно да съществува връзка между Ал Кайда и Хамаз. Няма нужда да ви обяснявам колко е важно това. — Франк се държеше преднамерено доброжелателно, по начин „нека обясним на малкото момиченце от Англия как стават нещата на фронтовата линия“. Нещо в погледа му я накара да се замисли какво точно ставаше тук.
— Добре — видимо умиротворена каза тя. — Да се върнем вътре? Все още не съм видяла достатъчно, за да подготвя доклада си. Между другото кой е оня с фъстъците?
— Той е лекар — провлече Гибънс. — Грижи се за здравето на заподозрения.
Когато Херик се върна в стаята, Доктора се беше настанил на масата за разпити и черпеше Хан с шамфъстък. Щом видя Айзис, по лицето на Хан се разля облекчение и в очите му проблесна надежда, но тогава Доктора се наведе през масата и му прошепна нещо. Когато Айзис отново видя лицето му, изражението му беше празно, долавяше се единствено раболепие.
Тя зае мястото си. Въпросите за Хамаз бяха подновени и Хан отказваше да отговаря на повечето от тях, по едно време протестира, че със същия успех може да го разпитват и за Колумбия. Измина един час и въпреки че слънцето навън клонеше към залез, в стаята бе все така задушно. Внезапно Айзис скочи и напусна стаята, този път съпроводена от хихиканията на двамата албанци и Доктора. Франк я последва с ядосано изражение.
— Будалкате ме — нападна го Айзис. — Хамаз въобще не ви интересува. Всъщност струва ми се, че цялото представление е режисирано заради мен. Водите разпита в задънена улица, така, че да не получа никаква информация. — Тя замълча и го погледна в лъщящите месести очи. — Ще споделя с вас една тайна, мистър Франк. Не съм изпратена тук, за да се обучавам. Буквално стотици офицери от ЦРУ и СИС работят по тайна операция в Лондон и в цяла Европа — една много мащабна разузнавателна операция. Тук съм като част от тази операция. Разбирате ли ме? Така че хайде да забравим за Хамаз. Това са глупости и вие много добре го знаете. Когато се върна вътре, искам да продължите разпита по същество.