Тя се засмя, леко уязвена.
— Е, човек трябва да вярва в нещо, Ланс.
— Може би е така, но тук вярата не върши работа. Трябва да разглеждаш тази среда като вакуум. След падането на комунизма всякакви проклети религии и идеологии са правили опити да запълнят празнината. Ето защо в планините има християни евангелисти с Библия в едната ръка и автомат в другата и защо всякакви съмнителни мюсюлмански благотворителни организации се настаниха тук и започнаха да строят джамии. Но тези хора не дават и пет пари нито за едните, нито за другите. — Той изпи уискито си и очите му обиколиха масите на терасата. Чу се тихо бръмчене и Гибънс стисна колана си. — Телефонът ми звъни. Трябва да се обадя.
— Няма проблем. Аз също трябва да проведа няколко разговора.
— Да не се загубиш — каза й той и изчезна в градината с очебийна потайност.
Херик набра номера на Харланд.
— Кой е тоя с теб? — попита я той.
— Къде си?
— Няма значение. Кой е мъжът?
— Човекът от американското посолство.
— Има известно раздвижване — каза Харланд. — Първо, не можеш да използваш телефона на хотела, но предполагам, че това вече ти е известно. Второ, товарът ми изчезна. Вероятно няма защо да се притесняваме, но трябва да го открия. Каза ми, че партидата, която инспектира днес следобед, е много по-важна, отколкото някой може да си представи. Изтърси го в конферентен разговор с офиса, който проведохме от посолството, и сега от мениджмънта са истински заинтересувани. Очаквам да ми се обадят. Междувременно трябва да разбереш колкото се може повече подробности. Всяко преместване на партидата от склада трябва да бъде докладвано.
— Просто така?
— Боя се, че да.
— Ще направя всичко възможно, което предвид обстоятелствата не е кой знае какво. Как е гърбът?
— Ту така, ту така. Твоят човек се връща на масата, по-добре да затварям.
С ъгълчето на окото си видя Харланд да става от една маса в тъмната част на терасата и да се отправя към вратата на ресторанта. Вече не беше превит на две, но ходеше вдървено.
Гибънс се стовари до нея.
— Мамка му, мислех, че имам повече уиски. Айзис, да не ми крадеш от пиячката? — Поръча си още едно питие. — Та докъде бяхме стигнали?
— Какво ще стане с Хан? — попита тя.
— Само това повтаряш.
— Иска ми се да поговорим с него при по-малко заплашителни обстоятелства. Може би ще ни каже повече.
— Ще ни каже.
— После какво ще стане с него? Къде ще бъде проверен?
— На кого му дреме?! — Той отпи от уискито си и я погледна остро с внезапна съсредоточеност. — Забрави за Хан. Тъкмо получихме новини от Лондон. Предполагам, че са казали на Мило Франк, че си голям бодил в задника. Изпратили са те тук, за да те разкарат. Говорил е с Колинс, а след това и с някакъв Виго и той му е казал, че нямаш никакви правомощия. Надувките ти ужасно са ядосали Франк. Поръча ми да ти предам, че трябва да си напишеш доклада и да се чупиш от Тирана. Не иска да те вижда отново. — Гибънс се засмя. — Ей, удари още едно питие, за Бога! Караш ме да се чувствам неловко.
— Виго е говорил с Франк?
— Аха, Виго. Той май познава много от момчетата в Лангли.
— Ще изпия още едно — тя се оживи. — Голямо облекчение е, че не се налага отново да ходя на онова място. Не знам как издържаш.
— Върви със занаята — наперено й отвърна Гибънс с тон на мъжкар.
Продължиха да пият и Херик слушаше теориите на Гибънс за липсата на автомонтьори в Албания и за това, че — според него — никой в страната не знаел как да се ориентира по карта, защото комунистите ги били забранили в продължение на четиридесет години. Тя се държеше хрисимо, смееше се много и създаваше впечатлението, че срещата им може да има продължение по-късно вечерта. Отвътре се изяждаше. Ала веднага след като мина девет часа, Гибънс скочи и каза:
— Трябва да те оставя, Айзис. Имам среща в Долината на огньовете. — Каза го като заглавие на филм.
— Какво е това?
Изгледа я от височината на ръста си без следа от хумор в погледа.
— Едно място, където се задават въпроси и се получават отговори. Ще ти се обадя утре. Ей, защо да не вечеряме утре заедно?
Гибънс се промъкна между насядалите около масите гангстери и изпълнени с надежди реформатори. Херик отдаде сравнително правата линия, по която той вървеше, по-скоро на инерцията, отколкото на някакви остатъци от чувството му за равновесие.
15
Херик стана от масата на терасата и се качи по стълбите, като на няколко пъти по пътя се опита да се свърже с Харланд, но телефонът му или беше изключен, или не беше в обхват. Щом влезе в стаята си, тя изсипа съдържанието на найлоновата торбичка с нови дрешки на леглото си и след като опита няколко комбинации, се спря на дънки, червена тениска и плетен шал около раменете. Върза косата си отзад, сложи си малко червило и сини сенки и се измъкна по коридора към пожарния изход. На булеварда тя се смеси със „стъргалото“, което бе все така многолюдно, но бързичко изхвърли шала зад някакъв храст, тъй като внезапно се почувства като проститутка с него. Беше доволна, че си обу маратонките, а не ботушите с ресните.