— Ей, ей! Мирувай, приятелче — извика Гибънс.
Махнаха качулката му и лицето на Гибънс се озова на сантиметри от неговото. Хан отвърна на погледа му с изхвръкнали очи и издути бузи.
Гибънс го огледа в мъждивата светлина на салона и дръпна лепенката, която увисна на единия си край от ъгъла на устата му. Като чу какво иска Хан, той изсумтя и измъкна отнякъде чиста пластмасова чаша с вода, която вдигна до устните му. Наложи се да я пълни на два пъти, преди Хан да утоли жаждата си и да успее да изграчи за благодарност.
— Сега ще поставя лепенката обратно. Няма смисъл да се превъзбуждаш. Полетът е дълъг и, освен ако не искаш да те черпим още едно от тези питиета, ще подремнеш.
Хан видя, че Гибънс обмисля дали да постави обратно и качулката, така че енергично поклати глава. Гибънс се поколеба, но после сгъна качулката и я остави на облегалката на предната седалка. Преди да се изтегне на мястото си, Гибънс вдигна пръст пред лицето на Хан и рече:
— А сега заспивай, злосторнико!
Водата не вдъхна кураж на Хан. Тези малки жестове на добронамереност не означаваха нищо и често бяха предзнаменували нови и неприятни обрати в сагата му. Осъзна, че макар и да бе пропътувал хиляди километри, не бе срещал почти никой, на когото да се довери, може би с изключение на Шкендер, охтичавия преводач, който бе приел парите му и пощенската картичка с изражение на истинска благодарност. Беше сигурен, че Шкендер е изпратил пощенската картичка, както и че тя е пристигнала в Ню Йорк. Освен това беше разбрал, че красивата английска дипломатка му бе дала да разбере, че се е срещала със Сами Лоз, когато спомена Поета. Беше уловил погледа й, когато спомена името и знаеше, че това не е просто случайност. Въпреки всичко тя нямаше откъде да разбере какво означава името. Сигурно Лозй бе поръчал да го спомене по време на разговора, убеден, че той ще го разпознае и че жената ще остане в пълно неведение за значението му. Умно.
Ала тъкмо когато се бе появила искрица надежда, те му я отмъкнаха. Беше почти сигурен, че в момента е на път към лагера Х-Рей и знаеше, че там ще бъде абсолютно изгубен, независимо от парите и лукавството на Лоз. Докато пътуваше през Иран, бе чул за това място достатъчно, за да знае, че никой не напуска лагера, освен ако американците не решат друго. Какви бяха шансовете на един ветеран от джихада в Босна и Афганистан да убеди хората, които го разпитват, че е прост войник? Той се понамести, за да облекчи болката в ребрата, където го бе ударил Доктора. Болежката му напомни, че американците поне не прибягват до изтезания. Може и да бяха склонни да напускат стаята, докато Доктора го задушава или навира палци в очите му, но не беше същото, както да вършиш това сам. В Х-Рей поне можеше да оцелее. Скоро американците щяха да разберат, че им съдейства и не представлява никаква заплаха. Да, можеше да ги убеди в това.
Опиатът блокираше мозъка му и ужасно му се спеше, но въпреки това мислите му продължаваха да се връщат на младата жена. Беше забравил как може да изглежда една западнячка и видът на жената бе извикал спомени за времето, прекарано в Лондон. Жената бе хладнокръвна, интелигентна и смела. Изискваше се кураж, за да се разкрещи в негова защита, когато се опитваха да му запушат устата.
Успя да се унесе за около половин час, но някакъв нов източник на светлина в салона го накара да се разбуди. Погледна вляво и през илюминатора видя надигащата се зора — оранжева светлина под ръбчето на крилото, която преливаше в лазур, до тъмномораво високо в стратосферата. Наблюдава светлика известно време и с внезапен, пробождащ ужас осъзна, че изгревът от лявата страна на самолета може да означава само едно — не пътуваха на запад, към Карибите и лагера Х-Рей, а на юг.
Харланд и Херик изпратиха дълго закодирано електронно съобщение до Вохол крос за извеждането на Хан от страната и диверсията в планината, организирана от ЦРУ и SHISK, след което се настаниха на масата и се угостиха с банани, големи сандвичи, бисквити и кафе — резултат от мишкуването на Стив Тайрел из кухнята на посолството. Херик осъзна, че не може да се насити.
Шефа се обади в три през нощта. Британските подслушвателни станции в Кипър бяха засекли извънредния полет преди един час и докладваха, че след като бе описал широк кръг над Средиземноморието, самолетът е взел курс на изток и е продължил по коридора за граждански полети — надолу към средиземноморското крайбрежие и по южната граница на Турция, Ливан и Палестина.
— Отиват в Египет — каза Херик, като се наведе над микрофона на телефонния апарат.