— Но това е такава отговорност. Не мога да измисля по-лош подход към една операция.
— Глупости! В момента, в който Хан е в ръцете ни, баща ти ще е на път за дома заедно с Кристин Селви, с която, между другото, той великолепно се спогажда.
— С Кристин Селви!
— Сигурността и връзките с обществеността не са всичко, от което тя разбира. Кристин Селви се отказа от полева работа преди дванадесет години, защото нямаше кой да се грижи за болната й майка вечер. Тя беше отличен оперативен работник. Просто изключителен.
Херик невярващо поклати глава.
— Да изпратите двама роднини на една и съща мисия… Дяволски странно е!
— Цялата работа е дяволски странна, Айзис. — Той не се усмихна. — Виж, сега трябва да се концентрираш единствено върху това да убедиш Хан да ти каже каквото знае. Вярвам, че си права за Босна и съм сигурен, че разпитът в тази посока ще даде плодове. Междувременно, ще кажа на Спелинг, че вършиш нещо за мен.
Тя се позачуди за миг дали да не му каже за пакета, който беше препратила в Оксфорд, преди да дойде в офиса, но после реши, че няма смисъл да го прави, преди да е получила резултатите.
19
На една дървена греда на тавана, бе закрепено голямо колело. През него преминаваше мръсно кафяво въже, което от разтягане и опъване бе заприличало на ръждив кабел. Единият край на въжето минаваше през закрепена за каменния под макара до скрипец с две ръкохватки. Механизмът позволяваше издигането на товара до тавана, а посредством метален палец — задържането му там. Другият край на въжето бе прикрепен към многобройни вериги и пранги, предназначени за пристягане на човешки крайници.
Макар и елементарно, съоръжението даваше няколко възможности. Човек би могъл да бъде провесен за двете си ръце, или само за едната ръка, да бъде окачен с едната му ръка зад гърба и завързана за крака, или да бъде изтеглен нагоре, обесен само за врата така, че за дълги минути да изпита какво е усещането да го душат с гарота. Обикновено окачването за ръце за няколко часа изчерпваше възможностите на всеки един нормален човек и той проговаряше.
Мъжът, който ръководеше разпитите, прекрасно знаеше, че повечето хора биха проговорили още когато се изправят пред перспективата за тази обработка, но в неговия занаят имаше една поговорка, която гласеше „да изстискаш лимона до сухо“. Тази поговорка обобщаваше възгледа, че когато човек е пречупен, той винаги може да изпусне още нещо — името на улица или на човек, някоя стара клюка за това какви ги е вършил комшията. Винаги може да се изстиска още една капчица от смачкания плод. Дори и когато упорството на разпитващите изтръгваше историйки и лъжи — често хората действително нямаха какво повече да кажат на службите по сигурността — този прийом се отстояваше. Заподозреният говореше, нали така? А говоренето във всичките му форми — бръщолевене, шептене, крещене, умоляване или пустосване — е по-малка заплаха за държавата от мълчанието. Казано с прости думи, информацията, която идваше от човек, подложен на такава бруталност, представляваше крайният продукт от производствената дейност и като всички останали усърдни трудещи се, мъжете, които работеха на това пъклено място всеки ден, имаха норма на производителност, мерило за рандеман. Историите и лъжите представляваха просто брак, производствени отпадъци. Те, в крайна сметка, щяха да бъдат изхвърлени, но не и преди скърцащата машина на службите да е проверила показанията чрез хилядите свои информатори и следователи, не и преди да е установила кое е истина и кое не. А дори и това би могло да предизвика забърсването от улицата на някой невинен и подлагането му на подобни манипулации.
Карим Хан влезе в този ад точно в 7.30 сутринта местно време и незабавно бе окачен за ръцете така, че тялото му увисна на четири метра над земята. В килията беше Доктора, но разпита ръководеше египтянин, който издаде нареждане ходилата на Хан да бъдат налагани от двама мъже с гумени палки. Хан изпищя, че ще им каже всичко, което поискат. Мъжете с палките спряха и египтянинът закряска въпроси на арабски. Хан го умоляваше, че говори само английски. Мъжете с палките подновиха побоя и не след дълго болката в ходилата му, заедно с болката в ръцете и рамената, завладя съзнанието му. Въпреки всичко Хан почувства мимолетно удивление от това, че непознати влагат толкова голямо старание в усилията си да му причинят болка. След няколко минути рязко го спуснаха, така че при сблъсъка с пода силата от собственото му тегло експлодира през раните по ходилата му.