— Радвам се, че сте оцелял, господин Фойзи — каза тя.
— Да, но лечение в болница много, много скъпо. Господин Фойзи има нужда от пари да прави гръб прав. Вие иска да купи папирус? — Той връчи една картичка на Мънро Херик. — Това адрес на най-добър папирус магазин в цяло Кайро. — Ръцете му затанцуваха във въздуха, докато описваше великолепието и размерите на братовата си фабрика. — Добре, вие идва. Ние пие кафе и прави парти.
— Това звучи точно като за нас — отвърна Мънро. Той подаде картичката на Айзис. Тя гласеше: „Вървете с Фойзи. Харланд.“
— По кое време да дойдем?
— Но сега, разбира се. Няма далече до фабрика.
Те оставиха пари на масата и тръгнаха по уличката, предвождани от Фойзи, който превърна упътването на новите си, високо ценени клиенти към фабриката в същинско представление. Пресякоха кръстовището на две големи улици и потънаха в друга тясна уличка. От двете им страни се издигаха елегантни жилищни кооперации от началото на века с балкони, които надвисваха от еркери над главите им. Минаха покрай мъже, които се бъхтеха над малки огньове в мъждиви работилнички и други, които се шляеха, чоплеха печени царевични питки, пушеха импровизирани наргилета и раздухваха новините от улицата с преувеличените жестове на пантомимата. Не се виждаха никакви жени и Херик, по дънки и блузка, чувстваше, че се набива на очи, макар че присъствието на Фойзи като че ли успокояваше мъжете и те едва я заглеждаха. Щураха се напред-назад около петнадесет минути, движейки се през тъмния лабиринт на тесните улици, докато в крайна сметка се озоваха в някакъв двор, където мъж с оксижен клечеше до вратата на една кола. Искрите хвърчаха в мрака и осветяваха няколко дървета и телове с пране, което се полюшваше в топлия бриз.
Фойзи спря и ги насочи встрани.
— Няма говори сега — прошепна той, закрил уста с две ръце, след което се обърна, за да наблюдава входа на двора. След една-две минути заварчикът повдигна визьора на маската си и загаси пламъка на горелката. В двора се възцариха непрогледен мрак и пълна тишина. Фойзи ги заведе до един вход, почука на вратата и заговори през решетката на вратата. Чу се превъртането на тежки ключалки и издърпването на резета. Вътре горяха няколко свещи, поставени в червени купи, и една фигура, увита в бяла дреха и бяло фередже, мигом се шмугна в някаква ниша. Без да им дава обяснения, Фойзи припряно ги подкани да продължат по потънал в тежката миризма на цветя и восък коридор и те неочаквано се озоваха в ярко осветена стая: полилеи и стъклени витрини, отрупани с бутилки.
— Къде сме, по дяволите! — попита Херик.
— Парфюмерийна фабрика, струва ми се — отвърна баща й.
— Господин е прав, но ние не стои тук — услужливо се обади Фойзи. — Вие купи масло от лотос някога друг път, госпойца. Ние види ваши приятели сега в следващ магазин. — Отвори се една преходна врата и те бяха подбутнати в друго пещероподобно помещение, окичено с килими и огромни месингови фенери.
Фойзи ги хвана за ръце и ги преведе през камарите килими по пода. Когато стигнаха до по-добре осветена част от магазина, Херик провери изражението на баща си. Не показваше абсолютно никакви признаци за напрежение.
— Айзис, ще кажа това само веднъж — промърмори той, когато приближиха стая, от която се чуваха гласове. — Не се престаравай с грижите си за мен. Аз съм абсолютно добре.
Вътре бяха Харланд, полковник Б и, за изненада — Колин Гътри, който обясни, че в последния момент в Лондон е било решено той да наблюдава операцията. Харланд поздрави и двамата със загадъчна усмивка и им обясни, че Лоз вече е под охрана на мястото, където щяха да закарат и Хан. Фойзи се настани на един от столовете и изсипа мъничко течност от плоска манерка в чаша кафе.
Гътри разгърна карта на масата.
— През последните двадесет и четири часа наблюдаваме използвания маршрут от полицейското управление до затвора в южните покрайнини на града. Камионите и колите, които преминават по този маршрут, без изключение, пътуват по улиците, обозначени в червено. Нямаме причина да смятаме, че ще променят маршрута заради Хан. Източниците ни докладват, че към настоящия момент хората от сигурността изчерпват методите си и вероятно ще прехвърлят Хан на Доктора по някое време утре. Това означава, че имаме и много, и малко време. Трябва да сме готови да действаме утре, но да не забравяме, че поставянето на наблюдателен пост в район, който по всяко време гъмжи от полиция и персонал на службите ще бъде значително предизвикателство.
Гътри постави четири фотографии с формат А 4 на масата и ги съедини една с друга, така че да се получи обща снимка на улица Бур Саид. Той посочи една триетажна каменна сграда с италианска архитектура и друга, много по-голяма административна сграда, боядисана в бяло и тюркоазеносиньо.